Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
— Ей — рекох, — аз съм тук. Точно пред теб.
— Отговори, Бартимеус! — Извика той отново. — Кажи ми истината без да се бавиш и без да увърташ. Кой те призова?
Очаквах го. Но, естествено, не можех да му кажа, че Кити бе все още жива. Колкото и да беше заблудена, тя се отнесе към мен с уважение. Лъвицата погледна овчедушно78.
— Кой казва, че някой ме е призовал?
— Аз го казвам и недей да отричаш! Опитах снощи, а теб те нямаше. Кой беше? С кой магьосник се видя?
— Не се вълнувай толкова? Беше кратка среща. Нищо сериозно. Вече свърши.
— Нищо сериозно ли? — Още едно замахване с копието, този път се заби в дъските на пода. — И мислиш, че ще повярвам на това?
— Успокой се, господин Ревнивецо. Скандал ли ми вдигаш?
— Кой беше? Мъж или жена?
Опитах се да го поуспокоя.
— Виж, знам за какво си мислиш и не го направих. Така добре ли е?
— Не! Нима очакваш да повярвам дори и на една твоя дума?
Дотук с успокояването. Лъвицата отново стана нагла79.
— Добре тогава, повярвай на това: чупката. Не е твоя работа. Не ти дължа нищо.
Момчето беше толкова ядосано, та си помислих, че ще се пръсне заедно с костюма си. Разбира се, че това беше вътрешният му страх, страхът, че ще издам името му.
— Слушай, синко — казах, — никога не издавам информация, която имам от един господар на друг, освен ако това не е в мой интерес, така че не очаквай да ти кажа каквото и да е за снощи. Поради същата причина не съм казал на никого жалкото ти, нищожно рождено име. И защо да го правя? За мен то няма значение. Но ако се притесняваш да не разкрия детските ти тайни, има едно простичко решение. Освободи ме завинаги! Ама не, не можеш да се насилиш да го направиш, нали? Всъщност, не мисля, че ти наистина искаш да скъсаш с миналото си. Точно затова ме държиш около себе си, независимо колко отслабвам. Само така можеш да свържеш Натаниел, който беше някога, с големия, лош Джон Мандрейк, в който се превърна.
Магьосникът не казваше нищо, гледаше ме безизразно със зачервените си и празни очи. Не можех да го виня. Всъщност дори самият аз бях изненадан. Не знам откъде се взе тази дълбока интуиция. Все едно, чудех се дали нещо му е влязло в главата. Не изглеждаше добре.
Намирахме се в кабинета му. Предполагам, че беше късен следобед. Цялата стая бе затрупана с документи. На бюрото му имаше чиния с неизядена храна.
Въздухът имаше кисел, застоял аромат, предполагащ продължителна работа от страна на един неизкъпал се младеж. А и със сигурност въпросният младеж не беше напет както обикновено. Подпухнало лице, зачервени и налудничави очи. Ризата му, грозно разкопчана, висеше размъкнато над панталоните. Като цяло, напълно извън обичайното си състояние — Мандрейк обикновено се характеризираше със стриктен самоконтрол. Явно нещо беше отнело всичко това.
Е, бедният момък беше емоционално нестабилен. Имаше нужда от съчувствено отношение.
— Много си зле — казах язвително. — Този път наистина си се оплескал. Какво се е случило? Да не би цялата ти вина и самоненавист изведнъж да са се добрали до теб? Със сигурност не може да е само от това, че някой друг ме е призовал.
Момчето вдигна поглед към кристалните очи на лъвицата.
— Не… — каза бавно. — Имам и други причини. И ти си в основата на всичко.
— Аз? — Стоях там и оплаквах падението си! Май в стария джин все още имаше живот. Понадигнах се. — И как така?
— Ами — той остави копието на земята и едва не си набучи крака — ще ти го нахвърлям набързо. Първо, през последните двадесет и четири часа в Лондон имаше множество сериозни бунтове. Обикновените нанесоха много щети. Имаше боеве и няколко жертви. Дори и в момента има безредици по улиците. Тази сутрин Девъро обяви тревога. Войската е образувала блокада около Уайтхол. Държавният апарат на Империята сериозно е пострадал.
— Звучи, сякаш си имал лош ден в работата — казах аз. — Но това няма нищо общо с мен.
Той се изкашля.
— Една жаба — рече той — е започнала всичко преди две нощи, като е причинила хаос в парка Сейнт Джеймс, благодарение на нея един опасен джин е бил освободен сред тълпата. Точно този инцидент е предизвикал бунтовете.
Лъвицата нададе протестиращ рев.
— Това едва ли е моя грешка! Опитвах се да изпълня твоите заповеди в напълно отслабнало състояние. Успях при много трудни обстоятелства. Чакай, не се смей така! Ужасно е!
Младежът отметна глава назад и нададе глух, лаещ смях, не много по-различен от този на хиените.
78
Объркваща аналогия, но мисля, че схванахте идеята.
79
Знам, че пак звучи объркващо. Съжалявам.