Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
— Ама ти имаш в сърцето си надежда, че може да ме убиеш? Не знаеш ли, че в седем различни страни — едните оковани в лед, та дори желязна подкова се плъзга по леда, а другите затрупани с пясък, горещ като пепел, та увивахме копитата с дрипи, за да не се пукат — знаеш ли, че в седем страни съм питал седмина жреци и всеки ми каза, че не мога да бъда убит, а ще умра от своята си ръка? Ако за тебе имаше дори зрънце надежда — зрънце, дребно като за човка на орехче, щях да те извикам на двубой. А сега цялата степ ще каже, че съм заклал едно дете.
И тюркутът въздъхна дълбоко и каза:
— Ак Йола, ти си роден преди мене и не мога да ти прекословя.
Ак Йола спря да се усмихва и огледа тюркута и коня му. А конят на тюркута беше много хубав. И конят беше покрит под седлото с одрана човешка кожа, с главата, дланите и стъпалата, оставени на кожата. И костите на черепа, и зъбите бяха изпочупени и извадени от главата, и лицето се беше смалило колкото глава на котка. Но с голямо майсторство тюркутът беше запазил чертите му и се виждаше, че е човешко лице. И гъстата черна коса, която извираше от това личице, беше закачена на седлото, та главата се отмяташе назад и гледаше към степта. А костите на дланите и на пръстите, както и костите на стъпалата, бяха оставени, та дланите и стъпалата изглеждаха огромни. И толкова бяха изсъхнали, че като висяха, тракаха като хвърлени зарове. И Ак Йола каза на тюркута:
— Знаеш ли облога с пояса и голите саби?
А тюркутът вдигна рамене и рече:
— Всяко дете го знае.
И Ак Йола му каза:
— Добре, ако ти пръв ме докоснеш, ще ти дам коня си, ако аз пръв те докосна, ще взема твоя кон. Но ще ми го дадеш с човешката кожа и с човешките коси по нея.
И тюркутът се замисли и рече:
— Да бъде. Остави ме само да се приготвя.
И тюркутът затвори очи и отпусна ръце върху коленете си, сякаш заспа в седлото. Ак Йола каза на големия свой син:
— Ето, учи се как да се откъсваш от света и да постигаш истината. Сега ако изкрещиш в ухото на тюркута, няма да те чуе, защото душата му търси да се слее с пътя на живота, а то ще рече — и на смъртта, и да постигне тайната на всичко живо. И тъй като този път е невъзможно да се разбере, той не може и да се опише. Може само да го почувстваш, ала трябва да изпразниш и ума, и сърцето си, защото сърцето също мисли. Гледай как тюркутът се превръща в камък. Гледай как остана сам-самичък и се отрече от света. Виж как лицето му се превръща в печат на бога на ненавистта. Сега ръцете му и мисълта му ще се движат сами по волята на този жесток бог.
А синът му каза:
— Татко, остави го да се приготви.
Ак Йола му отговори:
— Казах ти — той не ме чува.
А синът го помоли и каза:
— Татко, ти няма ли да се приготвиш?
И Ак Йола поклати глава и рече:
— Мъртвецът няма защо да се превръща в жив човек, за да вика призраци. Защото той сам е между призраците.
И синът — пък и другите наоколо, не разбраха дали Ак Йола говореше за себе си, че е мъртвец, или за тюркута. А тъй като мнозина разбраха, че ще се преборят Ак Йола и тюркутският пратеник, бавно приближаваха конете си към тях, ала мълчаха, сякаш приближаваха към мъртъвци.
И тюркутът отвори очи, и очите му бяха хладни и страшни. Превърнал се беше от човек в хищен звяр — ала звяр, който вече е вкусил човешко месо и не се бои от хората. И тюркутът каза дрезгаво с нов глас:
— Готов съм.
И Ак Йола каза на сина си:
— Дай ми пояса си.
И синът свали пояса си с лъснати железни пулове. И Ак Йола подаде единия му край на тюркута. И тюркутът захапа единия край на колана, пък Ак Йола захапа другия край. А конете им стояха един до друг — главата на единия към опашката на другия, така че окачените саби и на двамата се падаха откъм външната страна. И тюркутът три пъти изтегли наполовина сабята си, но звън не се чу, защото сабята се плъзгаше, сякаш влизаше в буца масло. После двамата ездачи замръзнаха, допрели коленете си, стиснали със зъби колана. И над железните пулове на пояса светеха железните очи на тюркута, а очите на Ак Йола сияеха. И Ак Йола каза през зъби на сина си:
— Удари с длани.
И синът му вдигна пред лицето си двете си голи длани една срещу друга. И всички наоколо замряха, вковали погледи в лицата на Ак Йола и тюркута. И синът на Ак Йола плесна с длани.
Тогава между двамата ездачи блесна нещо — като сянка на бял елен, който се мярва през процеп между кожите на шатра. И отново времето спря и завари двамата ездачи, застанали един срещу друг като вкаменени. Но сега ръката на тюркута лежеше върху дръжката на сабята му, а острието на сабята на Ак Йола беше допряно върху гърлото на тюркута, току под брадата му. И тюркутът леко отмяташе глава, сякаш Ак Йола повдигаше брадата му със сабята си. И като отпусна зъби, тюркутът изтърва края на тежкия пояс, но поясът не падна, защото увисна върху сабята на Ак Йола.