Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Миналата седмица беше завела Грета Шипли на гробищата, бяха оставили цветя на гроба на Нюела и на гробовете на още пет жени.

Някой беше поставил звънчета на три от тези гробове, както и на Нюелиния. Тя самата ги бе открила там.

Имаше също така впечатлението, че близо до надгробната плоча на мисис Райнлендър едно звънче бе потънало дълбоко в земята, но по някаква причина това звънче липсваше.

Грета Шипли беше починала в съня си два дена по-късно и само двадесет и четири часа след погребението и на нейния гроб бе оставено звънче.

Маги сложи разпечатките от некролозите на масата и бързо ги прочете наново. Те потвърждаваха онова, което си беше помислила вчера: Уинифред Пиърсон, единствената жена от групата, на чийто гроб нямаше и следа от звънче, се бе радвала на голямо, любящо семейство. Бе починала в присъствието на личния си лекар.

С изключение на Нюела, която бе убита в собствения й дом, другите жени бяха починали в съня си.

Което означава, помисли си Маги, че никой не е бил до тях, когато ги е настигнала смъртта.

Всички те са били под текущото наблюдение на д-р Уилям Лейн, директор на „Латъм Майнър“.

Д-р Лейн. Маги се сети колко бързо Сара Къшинг бе отвела майка си при външен лекар. Дали тя знаеше нещо или само подсъзнателно подозираше, че д-р Лейн не бе достатъчно опитен лекар?

А може би беше прекалено опитен? — обади се заядлив вътрешен глас. Не забравяй, Нюела беше убита.

Недей да мислиш по този начин, напомни си тя. Но независимо как гледаше човек на това, резиденцията „Латъм Майнър“ бе донесла нещастие на много хора. Две от клиентките на мистър Стивънс бяха загубили парите си, докато са чакали да се преместят там, а пет жени, всичките обитателки на „Латъм Майнър“ — нито чак толкова стари, нито толкова болни — бяха починали в съня си в този дом.

Какво бе накарало Нюела да промени решението си да продаде къщата и да отиде да живее там? — зачуди се отново тя. И какво бе накарало Дъглас Хенсън, който бе продал акции на жените, загубили парите си, да се появи при нея с предложение за закупуване на къщата? Маги поклати глава. Трябва да има връзка, каза си тя, но каква?

Чайникът свиреше. Когато Маги стана да си приготви чая, телефонът иззвъня. Беше бащата на Нийл.

— Маги — рече той, — намерих онези заключващи механизми. Тръгвам към теб. Ако ти се налага да излезеш, само ми кажи къде мога да намеря ключа.

— Не, ще си бъда тук.

Двадесет минути по-късно той вече стоеше на прага й. След едно „Радвам се да те видя, Маги“, заяви делово:

— Ще започна от горния етаж.

Докато той сменяше механизмите, тя работеше в кухнята — подреждаше чекмеджетата и изхвърляше най-различни джунджурийки, които откриваше в повечето от тях. Звукът от стъпките му над нея й действаше успокояващо и тя използва, докато разчистваше, да обмисли отново всичко, което знаеше. Подреждайки всички парченца от пъзела, с които разполагаше до този момент, тя стигна до едно заключение: засега нямаше абсолютно никакво право да изразява подозрения към д-р Лейн, но нямаше причини да не говори за Дъглас Хенсън.