Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
— Къде е Дарко? — изхлипа Гаврил. Върху суровото лице на младежа пропълзя зловеща усмивка.
— В момента трябва да се тревожиш единствено за собствената си кожа. Дойде време да плащаш, приятел. Дължиш кръвен данък. Първата вноска е твоят скъп Дарко.
Гаврил почувства, че диша тежко. Повдигна бавно ръка, обхвана със здравите си пръсти китката на младежа, след това отмести дланта му от гърлото си. Лицето на онзи се сгърчи от болка.
— Къде е Дарко? — повтори заплашително Герев.
— Там, където съвсем скоро ще се окажеш и ти… В пръстта…
Гаврил напрегна мускулите на гърдите си, проточи врат, повдигна глава и изтласка дланите на нападателя от раменете си.
— Налага се да ми кажеш незабавно къде си завлякъл Дарко.
Неподвижният поглед на Роко остана забит в лицето на Герев.
— Може би никога няма да узнаеш…
— Този път не се шегувам, малкия…
— Нито на мен ми е до шеги… Особено след това, което узнах за тебе…
Гаврил свъси вежди.
— Кажи ми къде е Дарко, а после ще говорим за всичко, което те вълнува…
— Не става — поклати глава чужденецът.
Роко се приведе над лицето на домакина. Челата им се докоснаха.
— Прекалено дълго сме го отлагали. Толкова дълго, че вече вони…
— Не разбирам за какво говориш, но ще ми обясниш по-късно. Сега просто ме отведи при Дарко…
— За какво ти е притрябвал глупака Дарко, след като имаш мен?
Гаврил преглътна с усилие.
— Дарко е смисълът на живота ми. Също както ти осмисляш съществуванието на родителите си…
— Не е същото. И го знаеш по-добре от всеки друг… Трябваше просто да ми го кажеш. От самото начало. Щеше да улесниш нещата.
— Казал съм ти всичко, което съм сметнал за необходимо. А сега ми кажи къде си завлякъл Дарко. Ще се приберем, ще приготвя вечеря и ще поговорим на спокойствие…
— Там, където се намира твоят Дарко, не му е необходима вечеря… — Роко облиза пресъхналите си устни. — Още се чудя какво да правя с теб — изсъска той. — Дали да те пратя да правиш компания на нещастника или да те накарам да платиш данък за всичките тези години.
— Не разбирам какво те прихваща…
— Не си чак толкова тъп…
— Приеми, че в обстоятелствата, в които се намирам, ми е трудно да схвана смисъла на заплахите ти…
— Не е заплаха, приятел. Това, което ще направя с теб, е план, който обмислям през цялата вечер…
— Разбирам, че си сърдит, задето ти взех пистолета, но това беше най-разумното решение, повярвай ми! С онова нещо в джоба вече щеше да си зад решетките.
— Знаеш ли какво? Повдига ми се от извратената ти загриженост. Освен това, последното нещо, което ми минава през ума, е да ти вярвам…
— Продължавам да не разбирам, но понеже не ме пускаш да си вляза в къщата, съм склонен да приема всички обиди, които стоварваш върху скромната ми личност.
— Личността ти изобщо не е скромна. Ти си низка, подла, дребна душа, която не притежава доблестта да гледа хората в очите. И да им каже истината. Колкото и отблъскваща да е тя.
— Ако съществува разтърсваща истина, която да те принуди да отместиш тялото си от гърдите ми, с удоволствие ще ти я поднеса. За жалост, обаче, не разполагам с такава…
Роко приведе глава над челото на пленника.
— Знаеш ли кое ме отвращава най-много? Това, че продължаваш да се правиш на кретен…
Герев въздъхна.
— Търпението ми е на изчерпване, малкия. Махни мръсните си крака от гърдите ми, отведи ми при Дарко и ела да вечеряме…
— Много лесно си намислил да стане всичко. Само че ще те разочаровам. Този път не ти диктуваш условията. Имам съвсем други планове за остатъка от вечерта. Много по-вълнуващи от твоите задушевни вечери…
— Добре тогава, казвай какво си намислил, защото времето тече, а утре ни чака тежък ден.
— Няма да има утре, приятел. Всичко свършва днес. Тази нощ. В този пуст двор. Под това тъмно небе…
Герев съзря как в дланта на младежа проблесна острието на къс инкрустиран нож.
— Тези играчки не са за тебе, малкия. Можеш да се нараниш. Или да направиш някоя пакост…
— Ти си майсторът на големите пакости. На заговорите. На добре заровените тайни. Всъщност, от няколко часа нямам търпение да те попитам. Откъде го довлече онова диво животно Дарко? От някой дом за изоставени деца? Не се изненадвам. Добрият Гаврил Герев е царят на благородните жестове.