Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Втора книга
Птицата като пророк
юли-октомври 1984 година
1.
Възможно най-конкретно
Същата вечер Кумико не се прибра. Чаках я до полунощ, четох, слушах музика, накрая обаче се предадох и си легнах. Заспал съм на запалена лампа. Когато се събудих, беше шест часът сутринта. През прозореца грееше ярка дневна светлина. Зад тънкото перде чуруликаха птици. Жена ми я нямаше до мен на леглото. Бялата възглавница беше останала недокосната. Доколкото виждах, през нощта на нея не бе лежала глава. На нощното шкафче видях красиво сгънатата лятна пижама на Кумико. Аз я бях изпрал. Аз я бях сгънал. Угасих лампата до възглавницата и си поех дълбоко въздух, сякаш за да внеса ред в потока на времето.
Както бях по пижама, направих обиколка на къщата. Първо отидох в кухнята, после огледах хола и надникнах в стаята на Кумико. Проверих в кухнята и за всеки случай надзърнах в килерите. Никъде нямаше и следа от жена ми. Къщата изглеждаше по-притихнала от всякога. Докато обикалях, имах дори чувство за вина, задето нарушавам без причина спокойната хармония.
Не можех да направя нищо повече. Отидох в кухнята, напълних чайника и пуснах газта. Когато водата кипна, направих кафе и седнах на масата, за да отпия една глътка. После си препекох филийка и изядох картофената салата от хладилника. За пръв път от години закусвах сам. Сега, като се замислих, ако не броим командировките, никога не бяхме пропускали да закусим заедно. Откакто бяхме женени, често бяхме пропускали обедите, понякога дори вечерите, но никога закуската. Имахме си за нея нещо като негласно споразумение: тя бе едва ли не ритуал за нас. Колкото и късно да си лягахме, винаги ставахме рано, за да си приготвим хубава закуска и да й се насладим заедно.
Тази сутрин обаче Кумико я нямаше. Изпих си кафето и си изядох препечената филия сам, в мълчание. Оставаше ми само да гледам празния стол. Гледах го, хранех се и си мислех за парфюма, който Кумико си беше сложила предната сутрин. Мислех си за мъжа, който явно й го беше подарил. Мислех си как тя лежи в леглото някъде с него, как двамата са се прегърнали. Виждах как той я милва по голото тяло. Виждах порцелана на гърба й, който бях видял вчера сутринта, гладката кожа под ципа, който бях вдигнал.
Кафето сякаш дъхтеше на сапун. Не можех да повярвам. Малко след първата глътка усетих неприятен вкус. Кой знае дали възприятията ми не се подиграваха с мен, ала и втората глътка имаше същия вкус. Излях чашата в мивката и си налях пак кафе — в чиста чаша. Отново вкусът на сапун. Нямах представа защо. Бях измил добре кафеника, водата си беше наред. Но нямаше как да сбъркам вкуса — а и миризмата, със сигурност беше на сапун или може би на хидратиращ лосион. Излях всичкото кафе от кафеника и сложих да кипне друга вода, но не си струваше усилието. Вместо това си налях вода от чешмата и я изпих. Вече не ми се пиеше кафе.
Изчаках да стане девет и половина и звъннах в редакцията на Кумико. Вдигна някаква жена.
— Търся Кумико Окада — казах аз.
— Съжалявам, но май още не е дошла.
Благодарих и затворих. После както винаги когато съм разстроен, започнах да гладя ризи. Щом ги изгладих, подредих на купчина старите вестници и списания и ги вързах с връв, измих мивката и полиците на шкафчетата, изчистих тоалетната и ваната. Измих с препарат огледалата и прозорците. Свалих полилеите и изчистих матовото стъкло. Смених спалното бельо и мръсното го сложих в пералнята.
В единайсет часа отново се обадих в редакцията. Вдигна същото момиче, което отново ми каза, че Кумико още не е отишла на работа.
— А предупредила ли е, че днес ще отсъства? — поинтересувах се аз.
— Поне аз не знам — отвърна безучастно момичето.
Просто ми съобщаваше фактите.
Имаше нещо гнило, щом и до единайсет Кумико не беше отишла на работа. Повечето редакции са на плаващо работно време, но не и издателската къща на Кумико. Те издаваха списания за здравословна храна, работеха със сътрудници, с производители на храни, земеделци и лекари, които отиваха рано на работа и вечер се прибираха вкъщи. За тяхно удобство Кумико и колегите й отиваха в редакцията точно в девет сутринта и си тръгваха в пет следобед, ако нямаха спешна работа.