Хроника на птицата с пружина

— Това означава ли — престраших се да попитам аз, — че след като сте се завърнали в Япония, не сте се оженили?

— Разбира се, че не съм — потвърди лейтенант Мамия. — Нямам жена, нямам роднини. Съвсем сам съм.

След като се поколебах за миг, попитах:

— Съжалявате ли, че изобщо сте чули предсказанието на господин Хонда?

Лейтенант Мамия се замисли. След кратко мълчание той ме погледна в очите.

— Може би съжалявам — рече той. — Може би господин Хонда изобщо не е трябвало да изрича онези думи. Може би не е трябвало изобщо да ги чувам. Както господин Хонда каза навремето, съдбата на човека се вижда едва след като е станала минало, а не преди това. Но съм убеден в едно: вече няма никакво значение. Сега не правя друго, освен да изпълнявам задължението си да продължа да живея.

Автобусът дойде и лейтенант Мамия ме удостои с дълбок поклон. После се извини, че е отнел от ценното ми време.

— Е, да вървя — рече старецът. — Благодаря ви за всичко. При всички положения се радвам, че успях да ви предам завещаното от господин Хонда. Това означава, че най-сетне съм изпълнил задачата. Мога да се прибера с чиста съвест.

После и с двете ръце, и със здравата, и с изкуствената, той извади чевръсто няколко монети и ги пусна в кутията, за да си плати билета за автобуса.

Продължих да стоя и да гледам как автобусът завива зад следващия ъгъл. След като се скри, усетих някаква странна празнота, нещо като безнадеждност, каквато изпитва малко дете, оставено само в непознат квартал.