Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Маце — поздрави ме Откаченяка. Краката ми омекнаха и се отпуснах на коляно. Рейнджъра ме изправи бързо.
— Не сега — скара ми се той. — Вземи чаршафите от градинските мебели.
Чуха се още няколко изстрела. Рейнджъра освобождаваше Откаченяка и Дуги от масата.
Откаченяка беше в по-добра форма от Дуги, който бе седял в стаичката по-дълго. Дуги беше отслабнал ужасно, а по ръцете му имаше белези от изгорено.
— Мислех си, че ще умра тук — каза Дуги.
Двамата с Рейнджъра се спогледахме. Ако не се бяхме намесили, най-вероятно така и щеше да стане. София нямаше да ги освободи, след като ги бе отвлякла и измъчвала.
Увихме ги в чаршафите и ги качихме горе. Влязох в кухнята, за да повикам полицията, и не можах да повярвам на очите си. От вратата на хладилника висеше чифт белезници. Вратата беше изцапана с кръв. Жените бяха изчезнали.
Рейнджъра застана зад мен.
— Вероятно София си е прегризала ръката — допуска той.
Набрах 911 и след десет минути патрулна кола закова пред къщата. Скоро бе последвана от втора кола и линейка.
Не можахме да си тръгнем от Ричмънд преди свечеряване. Откаченяка и Дуги бяха сложени на системи, за да ги хидратират и натъпчат с антибиотици. Ръката на Рейнджъра бе зашита и превързана. Прекарахме доста време с ченгетата. Не беше лесно да им обясним историята. Забравихме да споменем за свинското сърце, което пристигаше от Трентън. А и решихме да не замътваме водите с отвличането на баба. Корветът на Дуги бе намерен в заключения гараж на София. Щяха да го изпратят в Трентън в края на седмицата.
Рейнджъра ми даде ключовете за мерцедеса, когато излязохме от болницата.
— Не привличай много вниманието — нареди ми той. — Не е желателно полицията да разглежда колата отблизо.
Дуги и Откаченяка, облечени в нови анцузи и маратонки, седяха сгушени на задната седалка. Изглеждаха чисти и облекчени, че са вън от мазето.
Пътуването към Джърси беше спокойно. Дуги и Откаченяка заспаха веднага щом потеглихме. Рейнджъра потъна в мисли. Ако бях по-бодра, можех да използвам времето, за да премисля живота си. Вместо това обаче се съсредоточих върху пътя, като се мъчех да не заспя.
Влязох си у дома, като почти очаквах да видя Бени и Зиги вътре. Открих обаче само спокойствие. Блажена тишина. Заключих вратата и се проснах на канапето.
Събудих се след три часа и се завлякох в кухнята. Пуснах парче бисквита и зърно грозде в клетката на Рекс и му се извиних. Бях не само мръсница, която въздиша по двама мъже, но и лоша майка на хамстера.
Лампичката на телефонния ми секретар примигваше. Повечето съобщения бяха от майка ми. Имаше две от Морели и едно от булчинския магазин на Тина, в което ми съобщаваха, че роклята ми е готова. Рейнджъра също се бе обаждал, за да ми каже, че Танк е оставил мотора на паркинга ми, а и за да ме предупреди да внимавам. София и Кристина бяха там някъде навън.
Последното послание беше от Вини.
— Поздравявам те, че успя да върнеш баба си. Чух, че и Откаченяка, и Дуги също вече са си у дома. Знаеш ли кой липсва? Еди Дечуч. Помниш ли го? Той е човекът, когото исках да ми доставиш. Онзи, заради когото ще фалирам, ако не завлечеш дъртия му задник в пандиза. Той е поне на хиляда лазарника, за Бога. Сляп е. Не чува. Не може да се изпикае без чужда помощ. А ти не можеш да го хванеш. Какъв, по дяволите, е проблемът?
Мамка му! Еди Дечуч. Направо бях забравила за него. А Еди живееше все някъде. В къща с гараж, който се отваряше в мазето. А като се съдеше по броя стаи, които баба описа, очевидно къщата бе доста голяма. А такова нещо не се срещаше в Бърг. Нито пък в квартала на Роналд Дечуч. С какво още разполагах? С нищо. Кръгла нула. Нямах представа как да намеря Еди Дечуч. Честно казано, дори не исках да го открия.
Беше четири сутринта, а аз се чувствах абсолютно изтощена. Изключих телефона, дотътрих се до спалнята, пъхнах се под завивките и спах до два следобед.
Имах купа пуканки в скута и касета във видеото, когато мобифонът ми зазвъня.
— Къде си? — попита Вини. — Звънях у вас, но никой не вдигна.
— Изключих телефона. Имам нужда от почивка.
— Е, почивката ти свърши. Току-що улових едно обаждане чрез полицейския скенер. Товарен влак, пристигащ от Фили, фраснал бял кадилак на прелеза на улица „Дитър“. Станало е преди няколко минути. Колата очевидно е напълно размазана. Искам веднага да отидеш там. Ако имаш късмет, сигурно от Еди Дечуч ще е останало нещо, достатъчно да го идентифицираме.
Погледнах часовника в кухнята. Беше почти седем. Преди двадесет и четири часа бях в Ричмънд и се приготвях за пътя към къщи. Това беше като лош сън — трудно да го повярваш.