Убийствен бизнес

На следващата сутрин чух звъна на телефона. Отворих едно око. Сутрешната светлина влизаше в стаята през пролуката в завесите. Главата ме болеше от евтиното вино. Празната бутилка беше на масата до леглото, до радиобудилника. Той показваше девет нула три. Чух как Лизи вдига телефона в кухнята. С мъка се изправих на крака, замъкнах се до банята, изпразних си мехура и мушнах глава под студената вода. После се завлякох до дневната, премигвайки изненадано, когато видях дюшек и възглавница да украсяват малкото сгъваемо легло, което бяхме донесли за гости. Лизи приключи разговора си и дойде при мен в дневната. Вече беше облечена за работа. От мрачния вид на лицето й можех да разбера, че съм изпаднал в сериозна беда.

— Не те чух да си идваш снощи — отбелязах.

Тя не отговори. Просто ме погледна продължително и строго.

— Гости ли сме имали? — попитах аз, посочвайки към леглото.

— Не, аз спах там — отговори тя.

— Защо?

— Защото те намерих заспал с празна бутилка от вино в ръце. А аз не искам да споделям леглото си с пияница.

— Това беше просто малко вино.

— Имаш предвид, както онова беше просто едно малко предложение за работа в Шарлот.

Аз седнах на леглото. Прокарах пръсти през косата си. Опитах се да запазя спокойствие.

— Откъде знаеш… — попитах най-накрая.

— Обади се твоята консултантка по настаняване на работа, Нанси Ауербах. Щом вдигнах, тя ми каза: О, мисис Алън, наистина съжалявам да разбера, че Нед е решил да не проучи възможността за работа в Шарлот. Когато я помолих учтиво да ми обясни, тя ми разказа. Всичко.

— Снощи щях да обсъдя това с теб…