Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
На лицето й се появи тъжна усмивка, сякаш приемаше мъжа си като голямо дете, като Божия благословия — беззащитен като нежно двете, изискващ неотклонното й внимание.
— Но аз се страхувах от гнева на баща си, имах достатъчно основания за това. Бях сигурна, че ще ми забрани да тръгна с този мъж, затова и не го попитах. Просто тръгнах с баща ти, който нищо и не подозираше, разбира се. И до ден-днешен е така, погрижих се добре за това. Бедничкият! Как ли би реагирал, ако знаеше?
Лианг погледна сина си, в чертите му откри не себе си, а своя любим съпруг.
— Това, което извърших, беше нечувано. Колко железни закона на Тао-тао пристъпих? Дълбоко в себе си бях сигурна, че някога ще плащам за своите грехове. Силно се надявах този ден да не настъпи никога, но ето че вече е факт…
— И затова трябва да заминеш?
— Не мога да излагам семейството си на риск — простичко отвърна тя.
— Без теб няма да има семейство — каза Со Пенг.
— Нямам друг избор, миличък — въздъхна след известно време тя.
Права е, помисли си Со Пенг. Но аз имам избор. Едновременно с това почувства, че майка му крие нещо от него. Нещо от жизненоважно значение.
— Разкажи ми всичко, което знаеш за танжин — каза той.
Лианг тъжно се усмихна и поклати глава.
— И без това ти казах повече, отколкото трябва. Опасността е огромна!
— А какво ще стане, ако тя продължи да е такава и след твоето заминаване? — попита Со Пенг.
— Невъзможно — отвърна майка му. — Върна ли се обратно в Жиу, опасност няма да има.
Со Пенг с характерната за младостта си прямота попита:
— Ами ако се окаже, че танжин не искат само теб?
— Няма да говорим за това! — потръпна Лианг, после смекчи глас: — Не бива да даваш толкова голяма свобода на въображението си. Ако в този момент открито се облегнеш на своята дарба, можеш да бъдеш сигурен, че тя ще те подведе.
— Извинявай, мамо — покорно се поклони Со Пенг. — Все пак продължавам да мисля, че познанието означава сила. — Вдигна глава в точно избрания момент — трик, който беше усвоил от нея. Очите им си размениха мълчаливи послания.
Миг по-късно Лианг започна да говори. Разказа му всичко, което знаеше за обичаите и стратегията на танжин и Тао-тао. Когато свърши, нощта отдавна беше настъпила.
Всички братя и сестри на Со Пенг безпрекословно се подчиняваха на майка си. Но той вършеше нещо повече — слушаше я. Така постъпи и сега, когато тя му разказваше за своето минало и философията на Тао-тао. Накрая стигна до заключението, че трябва да изследва в детайли мрака — убежището на всички танжин, и злото, скрито под всякакви форми.
Бързо разбра, че пътят към мрака минава през здрача — онова измамно състояние на природните сили, в което неизменно се съдържа и елемент на истина. Човек не може да се придържа към истината и едновременно с това да изследва тъмните, вонящи бездни на света. Истината не е обменна монета на злото, изпълващо мрака както тръните окупират горска поляна. Но и лъжата не е такава монета. За да проникне в мрачните коридори на това злокобно чувство, човек трябва да прибягва до неясни и завоалирани комбинации между двете.
Со Пенг се срещна с братовчед си Ван, който работеше като чистач в полицейското управление. Той знаеше всичко, което става в полицията, знаеше дори повече от началника му — надут англичанин.
— Защо се интересуваш от тези убийства, братовчеде? — попита го Ван. — Те са истинска загадка, дори англичаните нямат особено желание да ги разследват. Искат да ги забравят, защото се страхуват. А и аз също…
Въпреки тези думи, Ван му предостави всички материали от разследването и Со Пенг потъна в четене. Не искаше да се влияе от безпокойството на братовчед си.
— Тук пише, че оръжията са „звезди за хвърляне“ — очевидно англичаните не са намерили по-подходящ израз за тях — извърна се той към Ван. — Тук някъде ли се намират?
Ван кимна и му ги показа. Со Пенг им хвърли един бегъл поглед, макар в действителност да изгаряше от желание да ги разгледа отблизо. После отново се задълбочи в рапорта, зададе на братовчед си няколко безсмислени въпроса за заблуждение и стана да си върви. Докато Ван връщаше папката на мястото й, той стисна в шепа една от звездите.
Научил всичко, което и полицията знаеше за убийствата, Со Пенг разбра, че е готов за Нощната смяна.