Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Линли го погледна втренчено. Почувства внезапно желание да го изхвърли от стаята и осъзна колко тясно е свързано това със зараждащия се у него страх и неканеното усещане, че тази информация някак не го изненадва.
— За какво говориш? Откъде знаеш?
— Бях с него — отговори Брук. — И това беше, след като си замина Пенелин. Поне така каза Камбри.
Линли посегна към един стол.
— Цялата история, моля — каза той с подчертана учтивост.
— Добре — кимна одобрително Брук. — Вчера със Сидни малко се посдърпахме. Снощи не искаше особено много да ме вижда. Затова отидох в селото. С Питър.
— Защо?
— Главно за да си запълня времето. Питър беше позакъсал с парите и искаше да вземе малко назаем. Каза, че познавал един човек, който тази вечер щял да има пари, и отидохме да се срещне с него. Беше Камбри.
Линли присви очи.
— И за какво са му трябвали парите?
Преди да отговори, Брук хвърли поглед към Сейнт Джеймс, сякаш очакваше някаква реакция от него.
— Искаше малко стаф.
— И те е взел със себе си? Това не бе ли неразумно?
— Беше достатъчно безопасно. Питър знае, че може да ми има доверие. — Брук сякаш усети, че трябва да направи по-директно разкритие. — Виж, имах малко скътано вчера и му дадох. Само че то свърши. Той искаше още. И тъй като и аз нямах повече пари от него, тръгнахме да търсим. Искахме да се надрусаме.
— Разбирам. С брат ми сте успели да се опознаете забележително бързо.
— Хората се опознават бързо, когато имат общи интереси.
— Вярно е. Да. — Линли потисна нуждата да свие юмруци и да го удари. — Мик даде ли му пари назаем?
— Не искаше и да чуе. Именно затова започна кавгата. Питър ги виждаше, аз също ги виждах точно там, на бюрото, на седем или осем пачки. Но той не желаеше да се раздели с повече от две лири.
— И какво стана тогава?
Брук направи гримаса.
— По дяволите, аз дори не познавах този човек! Когато Питър и Мик започнаха да се карат, просто си излязох. Вярно, искаше ми се да намерим малко дрога, но не и да се забърквам в свади.
— Какво направи, когато излезе?
— Поскитах се малко, докато намерих една кръчма. Изпих едно и по-късно се върнах на стоп.
— Върнал си се на стоп? С кого?
— С един фермер и жена му. — Брук се ухили и добави ненужно: — Ако се съдеше по миризмата им, бяха мандраджии.
— А Питър?
— Оставих го да се кара с Камбри.
— А къде беше Саша през това време?
— Тук. В Лондон двамата с Питър се споразумели той сам да намери малко дрога. Мисля, че изчакваше да изпълни обещанието си.
— В колко часа излезе от къщата на Камбри? — попита Сейнт Джеймс. Изражението му беше каменно.
Брук погледна към белия корниз на стаята, закрепен върху йонийските шарки. Мислеше, спомняше си или се преструваше и за двете.
— Беше десет, когато влязох в кръчмата. Това си го спомням, защото си погледнах часовника.
— И видя ли пак Питър същата нощ?
— Не съм го виждал до тази вечер. — Брук отново се ухили. Този път погледът му беше като между мъже; онзи, който декларираше другарство и разбиране. — Върнах се тук, сдобрих се със Сид и прекарах нощта в нейната стая. Бях доста зает, ако трябва да бъда честен. Сид си е такава. — Той се изправи и постоя така, преди да направи заключението: — Помислих си, че е по-добре да кажа на теб за брат ти, отколкото на полицията. Струва ми се, че ти знаеш какво да правиш. Но ако смяташ, че трябва да им позвъня…
Остави думите да увиснат във въздуха. Всички в стаята знаеха, че това е безсмислено. Той кимна на другите двама и напусна стаята.
Когато вратата се затвори, Линли бръкна в джоба си за цигарите. Но когато извади табакерата, я погледна любопитно, видя я как проблясва на светлината и се зачуди как е попаднала в ръката му. Не му се пушеше.
— Какво да… — Двете думи прозвучаха дрезгаво. Той направи втори опит: — Какво да правя, Сейнт Джеймс?
— Поговори с Боскоуън. Какво друго можеш да направиш?
— Той е мой брат. Да не искаш от мен да се правя на Каин?
— Да го направя ли вместо теб тогава?
При тези думи Линли погледна приятеля си. Видя колко неумолими са станали чертите на Сейнт Джеймс. Знаеше, че няма разумен вариант. Разбра това още докато търсеше такъв.
— Дай ми време до сутринта — каза той.