Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Човек трябва да се примирява със съдбата си, която Бог е предначертал. Човек не може да вика и да се вайка, тъй като едва ли ще се превърне в някого другиго. По-скоро трябва да направи най-доброто, на което е способен в дадената ситуация, като по този начин изпълнява Божиите планове. Този, който последно бе казал това на Арн преди отпътуването, бе брат Руджеро, който също бе привикан от „Школата на живота“ във Варнхем, понеже според отец Хенри храната горе във Варнхем беше предимно северняшка и не бе никак вкусна.
Брат Руджеро на изпроводяк тайничко се просълзи, след което даде на Арн огромно количество храна, за чието приготвяне навярно беше отделил повече от седмица. Когато Арн запротестира, брат Руджеро бързо натъпка храната в дисагите и му рече, че няма да е зле да има малко храна за из път, а и за да занесе у дома. Все пак брат Руджеро бе от онези монаси, които смятаха, че Арн бе отишъл в манастира, защото родителите му бяха бедни. Това все пак винаги е била една от основните причини, поради които момчетата попадаха в манастир.
След няколко часа Арн съзря Скара в далечината. Двете кули на камбанарията се издигаха величествено над купищата ниски дървени къщички. Скоро той усети мириса на града, понеже се движеше срещу вятъра. Усети пушек, разлагащи се материи, животински изпражнения, като всичко това миришеше така силно, че без проблем щеше да открие пътя, дори и ако беше непрогледна нощ.
Когато приближи града, любопитството на Арн бе събудено от една огромна постройка, която го накара да заобиколи малко, та да наблюдава строежа. Строяха крепост.
Спря коня си и все повече и повече се дивеше на гледката. Много хора се движеха наоколо, повечето преместваха каменни блокове, но работата им изглеждаше твърде вяла. Цялата работа като че се крепеше на човешката сила. Ужасно облечените хорица мъкнеха тежките предмети, надзиравани от въоръжени мъже, които изглежда не бяха никак добре настроени към работниците. И никой от мъжете, които работеха, не изглеждаха щастливи от работата си.
Зидовете не бяха особени високи. Арн не знаеше много за войната и защитата, а и всичко, което му беше известно, го бе научил от книгите, в които ставаше дума за римските стратегии и тактики. Стори му се, че крепостта, която строяха, нямаше да бъде никак лесна за защита, особено ако обсадилите крепостта воини построят дървена кула и я придвижват към крепостните стени. Навярно римските методи бяха остарели.
Един от мъжете, който надзираваше строителните работи, забеляза вперения поглед на Арн, отиде при него и му рече тежки думи, които Арн не разбра напълно, но от това, което разбра, реши, че не е добре дошъл и не може да остане там повече. Тогава той се извини и отново се запъти към града.
Града Скара бе обграден от стени, които бяха изработени от дърво, клони и кал. Пред вратите на града бяха опънати много шатри, хора пееха на чужди езици и свиреха на различни инструменти. Когато се приближи, видя, че в една от шатрите множество мъже пиеха пиво и навярно се бяха отдали на това отдавна, тъй като един от тях бе паднал на земята и спеше. Изненада се като видя жена с намачкани одежди, която си проправяше път към една по-малка шатра, както и мъж, който седеше, без да обръща внимание на всичко, което ставаше наоколо, и си стоеше най-спокойно.
Арн не разбра нищо от това, което видя в поведението на тези хора, и явно му личеше, тъй като три момчета го видяха, започнаха да го сочат с пръст и му се подиграваха, без той изобщо да разбере каква е причината за това. Трябваше да ги подмине, за да влезе в крепостта. Тогава те започнаха да си шепнат, после отидоха при него и му препречиха пътя.
— Трябва да платиш данък на бедните, за да те пуснем, послушнико! — рече най-големият и най-дръзкият от тримата.