Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Хелън почувства топлина — прекрасна, успокояваща топлина в море от студ. Някакво невидимо слънце я топлеше съвсем леко. Тя затвори очи и протегна длан да докосне топлината, която висеше на една сянка разстояние, но когато посегна да я докосне, тя се оттече в студения октомврийски въздух и изчезна.
Горещи сълзи опариха разфокусираните очи на Хелън. Почувства се, сякаш току-що й бяха отказали нещо, от което отчаяно се нуждаеше. Тя замахна с ръце към празния въздух, но там нямаше нищо.
Ела при мен, Безсънна. Липсва ми прегръдката ти.
Хелън застина и се огледа наоколо. Беше чула някакъв мъж да шепне — но откъде?
Звукът беше дошъл от вътрешността на собствения й ум, но гласът определено не беше нейният. Беше прозвучал толкова успокояващо. На Хелън й се искаше да го чуе отново.
Надигайки се на колене, тя смутено огледа прозорците на съседите, надявайки се, че никой от тях не я е видял. Не знаеше как да обясни внезапния си изблик на когото и да било, най-малко пък — на себе си. През ума й мина ужасяваща мисъл. Замъгленото зрение, нарушеното равновесие и внезапните горещи и студени вълни бяха все познати странични ефекти на недоспиването. Проблемите с паметта — също. Възможно беше да си е въобразила всичко, включително и гласа.
Хелън знаеше, че не може да си позволи да се паникьоса. Отърси се от страха. Притичвайки надолу по улицата, тя се увери, че никой не я гледа, и после се издигна във въздуха. Мигове по-късно се приземи върху арената на семейство Делос, точно до Ариадна и Мат, които вече бяха започнали тренировка. Мат изпищя като малко момиче.
— Какво, по дяволите, Лени? — Той задрапа из пясъка, за да си върне изгубената опора. — Ти току-що падна от проклетото небе!
— Съжалявам! Не съобразих — извини се Хелън.
Беше забравила, че Мат никога не я бе виждал да лети, но беше толкова изненадана, че Мат и Ариадна се упражняват открито, че беше забравила да се спусне за леко кацане. Готвеше се да попита дали Мат по някакъв начин беше убедил бащата на Ариадна, че трябва да го обучат, когато чу Клеър да се смее в ъгъла.
— Боже, Мат! От пети клас не съм те чувала да вземаш такъв висок тон. — Клеър притисна книгата с кожена подвързия, която четеше, към гърдите си, докато се тресеше от смях.
— Ха. Ха. — Очевидно точно в този момент Мат не беше настроен да търпи закачки. Той се обърна към Хелън със строго изражение: — Какво правиш тук, Лен? Не трябва ли да си в библиотеката с Касандра?
— Какъв е смисълът? Клеър е десет пъти по-добра в проучванията от мен. Само ще й се пречкам, като измъквам от библиотеката книги, които не разбирам и наполовина толкова добре като нея. — Хелън направи изразителен жест към Клеър, които някак успя да се поклони великодушно, както продължаваше да си седи. — Точно в момента проучванията не са това, което ми трябва. Имам нужда от Ариадна, за да ме обучи.
Ариадна погледна към Хелън със съмнение:
— Хелън? Знаеш, че те обожавам, и така нататък, но никак не си падам по идеята да бъда убита от електрически удар. Защо не отлетиш до континента и не си намериш едно хубаво дърво, което да подпалиш, и ще обявим равен резултат?
— Не ме разбирате — каза настойчиво Хелън.
Всички погледи се обърнаха към нея и тя застина. За миг осъзна, че може да звучи твърде силно, може би дори малко плашещо, когато се ядосаше. Погледна надолу и видя, че ръцете й синееха от статично електричество, и незабавно угаси зараждащата се мълния. Разтърсвайки глава, за да я проясни, Хелън отново насочи блуждаещото си внимание и се успокои. Знаеше, че умът й вече не беше напълно „заземен“ и че трябваше да внимава.
— Обясни ни го тогава. Какво не разбираме? — попита сериозно Ариадна.
— Трябва да се науча да водя близък бой без силите си. Трябва да съм в състояние да победя някой поне толкова едър и силен като Мат, без да изгубя и грам от силите си на Потомка или някоя от другите си дарби.
— Има ли причина за това? — попита Клеър направо.
— Миналата нощ в Подземния свят с Орион се натъкнахме на Арес.
Слисани погледи обходиха арената. Замъгленият ум на Хелън си даде сметка с няколко часа закъснение, че вероятно е трябвало да се обади на някого или да предупреди някого за цялата история с Арес. Да срещнеш бог, беше наистина голяма работа. Беше толкова затормозена от онова, което се беше случило между нея и Орион в пещерата, че дори не се беше замислила за евентуалните последици от случилото се преди това, когато двамата бяха още в Подземния свят.