Снежно цвете и тайното ветрило
- Автор: Си Лиза
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0773-1
- Переводчик: Светлозара Лесева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
Що се отнася до последния й въпрос — дали съм щастлива, — не бях сигурна какво да отговоря. Дали да й разкажа за жените от новото ми семейство? Покоите на горния етаж приютяваха твърде много обитателки, които изпитваха взаимна неприязън. Аз бях първата снаха, но скоро след като заживях в Тункоу, съпругата на втория син пристигна в дома. Тя бе забременяла веднага. Бе едва на осемнайсет и непрекъснато плачеше за семейството си. Роди момиче, което разстрои свекърва ми и влоши нещата. Опитах се да се сприятеля с втората снаха, но тя странеше в един ъгъл с хартия, мастило и четчица и непрекъснато пишеше до майка си и посестримите си, все още ненапуснали родното й село. Можех да разкажа на Снежно цвете за непристойните опити на втората снаха да направи добро впечатление на господарката Лу, като непрестанно коленичеше, шепнеше угоднически и с лукавство се мъчеше да си осигури положение в дома, докато трите наложници на господаря Лу се дърлеха помежду си. Можех да пиша как дребнавата им ревност съсухряше лицата им и им причиняваше киселини, ала не смеех да изложа тези мисли на хартия.
А можех ли да й разкажа за съпруга си? Предполагам, че да, но не знаех какво да й пиша. Виждах го рядко, а когато това ставаше, той обикновено разговаряше с някого или беше зает с важни дела. През деня наглеждаше нивите и надзираваше дейности, които се извършваха из имотите, докато аз бродирах или вършех други задачи в женските покои. Прислужвах му на закуска, обяд и вечеря, стараейки се да се държа скромно и хрисимо, както Снежно цвете правеше на нашата трапеза. В тези случаи той не разговаряше с мен. Понякога идваше в стаята ни рано сутрин, за да види сина ни или да се любим. Предполагах, че сме като всички други семейства, включително като Снежно цвете и съпруга й, така че нямаше нищо, което да представлява интерес за нея.
Как можех да отговоря на въпроса й дали съм щастлива, когато основният проблем в живота ми бе свързан с нея?
— Признавам, че си научила много от Снежно цвете — каза свекърва ми веднъж, когато ме завари да й пиша писмо — и ние сме й признателни за това. Но тя вече не е част от нашето село, нито се намира под закрилата на господаря Лу. Той не бива и не би могъл да се бърка в съдбата й. Както знаеш, имаме установени правила, касаещи жените в случаи на война или гранични спорове. Съпругите имат ранг на гости и като такива следва да не бъдат наранявани по време на стълкновения, нападения или битки, понеже се смята, че принадлежат както на селото на съпруга си, така и на родното си място. Разбираш ли, Лилия, жените имат закрилата и предаността и от двете страни. Но ако нещо се случи с теб, докато си при Снежно цвете, всяко наше действие може да доведе до отмъщение, а дори и до същинска битка.
Слушах оправданията на господарката, ала знаех, че причините, които я ръководят, бяха далеч не толкова благородни. Семейството на Снежно цвете бе опозорено, а мъжът й бе омърсен. Роднините ми просто бяха против нашата близост.
— Нейната съдба е била предначертана — продължи свекърва ми, позволявайки си да дойде по-близо до истината — и тя по никакъв начин не се пресича с твоята. Ние с господаря Лу ще се отнесем много благосклонно към снаха, която реши да разтрогне договор с личност, която вече не й е истинска сродна душа. Ако имаш нужда от другарки, ще ти напомня за младите жени в Тункоу, на които те представих.
— Помня ги. Благодаря ви — измънках отчаяно, докато вътрешно крещях от ужас. Никога, никога, никога!
— Те биха желали да станеш част от тяхното общество.
— Още веднъж, благодаря…
— Поканата им е чест за теб.
— Наистина е чест.
— Искам да кажа, че трябва да изключиш Снежно цвете от живота си — рече свекърва ми и сложи край на разговора с повторение на обичайното предупреждение. — Не желая споменът за това нещастно момиче да вреди на внука ми.
Наложниците се изкикотиха, прикрили устите си с длан. Те злорадстваха над мен. В подобни моменти тяхното положение в дома се издигаше, а моето се влошаваше. Но като изключим тези постоянни укори, които изпълваха останалите жени със задоволство, а мен дълбоко ужасяваха, свекърва ми се отнасяше по-мило с мен, отколкото собствената ми майка някога. Точно както бе казала Снежно цвете, тя следваше всички правила. „Като момиче се подчинявай на баща си, като жена — на съпруга си, като вдовица — на сина си“. Цял живот бях чувала тази сентенция, така че това не ме смущаваше. Но един ден, когато мъжът й я бе ядосал, свекърва ми ме научи на друга мъдрост: „Покорствай, покорствай, покорствай, пък прави, каквото си си наумила“. Можеха да ме спрат да се виждам със Снежно цвете, но не можеха да ми забранят да я обичам.