Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Сония изпита прилив на нежност и тъга. В главата й се появи познатото усещане и тя рязко си пое дъх. Момчето скочи на крака и се огледа, но като че ли всичко си беше на мястото.
– Какво има? – попита Фарин.
– Направих нещо. – Лицето й пламна, когато осъзна, че леля й и чичо й я гледат втренчено. – Е, поне така ми се стори.
Крадецът огледа стаята и сви рамене.
– Може да си размърдала малко кал край стената.
Джона изглеждаше озадачен
– За какво говорите?
– Направих магия – обясни й Сония. – Без да искам. Понякога се случва.
– И не знаеш какво си направила? – Ръката на Джона се притисна силно към корема й.
– Не. – Сония преглътна тежко и отмести поглед. Тревогата в погледа на леля й я натъжи, но тя напълно разбираше страховете на Джона. Мисълта, че може случайно да нарани...
„Не – помисли си тя. – Не си мисли такива работи”. Тя пое дълбоко въздух и полека го изпусна.
– Фарин, мисля, че трябва да ги отведеш оттук. За всеки случай.
Той кимна. Джона се изправи, лицето й се набърчи от вълнение. Тя се обърна към Сония и отвори уста, за да каже нещо, но после поклати глава и протегна ръце. Сония я прегърна силно и отстъпи назад.
– Пак ще се видим – каза тя. – Когато всичко се оправи.
Ранел кимна.
– Пази се.
– Ще се постарая – обеща му Сония.
Фарин побутна двамата към изхода. Сония затвори вратата и се извърна, заслушана в стъпките им по стъпалата. Вниманието на момичето беше привлечено от непознато цветно петно на пода – лелиния й шал. Сония го грабна, изскочи в коридора и хукна нагоре по стълбите. Когато стигна горе, тя видя, че леля й и чичо й стоят заедно с Фарин в кухнята на Серин и гледат втренчено нещо в стаята. Когато се приближи до тях, момичето остана като поразено от гръм.
Преди пода на кухнята беше покрит с големи каменни плочи. Сега представляваше разбъркана каша от натрошени камъни и кал. Преди в стаята изпъкваше голямата дървена маса, която сега представляваше просто купчина изкривени, натрошени дъски.
Устата на Сония пресъхна, в ума й нещо прещрака, размърда се и масата изведнъж избухна в пламъци. Фарин се обърна към нея и като че ли известно време се опитваше да превъзмогне чувствата си, преди да заговори:
– Както вече ви казах, момичето сигурно преминава през труден период. Сония, върни се долу и си събери багажа. Аз ще отведа гостите ти у тях и ще изпратя някой да угаси огъня. Всичко ще бъде наред.
Сония кимна с глава, подаде шала на леля си и побягна надолу по стълбата.
14 пачи – хрупкав сладък плод. – Бел. на автора.
Глава 14
Неволен съюзник
Ротан се спря, за да си поеме дъх. Той затвори очи и призова малко сила, за да прогони умората си. След като отвори очи, магьосникът огледа високата снежна пряспа, натрупана край къщите. Мекото време от предишните седмици беше вече само спомен – в Имардин се вихреха истински зимни бури. За всеки случай Ротан провери дали плащът му покрива добре мантията и се приготви да излезе на улицата. Изведнъж той почувства познатото жужене в главата си. Затвори отново очи, но после тихичко изруга, осъзнавайки колко далеч се намира от източника. Той поклати глава и излезе на улицата.
– Денил?
– Чух я. В момента се намира на няколко пресечки от мен.
– Движили се?
– Да.
Ротан се намръщи. Ако беше избягала, защо продължаваше да използва силите си?
– Има ли други наблизо?
– Ние – отвърна лорд Керин. – Едва ли е по-далеч от стотина крачки от нас.
– Сарл и аз сме горе-долу на същото разстояние – обади се лорд Киано.
– Скъсете разстоянието – каза им Ротан. – Не се приближавайте до нея сами.
Ротан прекоси улицата и забърза по една тясна пътечка, подминавайки свилия се в снега сляп просяк.
– Ротан?– повика го Денил. – Виж това!
В съзнанието на Ротан се появи образ на къща, обхваната от оранжеви пламъци, бълваща дим към небето. Заедно с образа го връхлетя и усещане за подозрение и ужас.
– Как мислиш, дали е тя?
– Можеше да се очаква нещо подобно – отвърна Ротан.
Той стигна до края на пътечката и излезе на улицата. При вида на горящата сграда, магьосникът ускори крачка. Около пожара вече бяха започнали да се събират зяпачи, а обитателите на съседните домове сновяха напред-назад, натоварени с най-различни вещи, опитващи се за всеки случай да спасят имуществото си.