Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

— Предупреди сервитьорите да не поднасят алкохол на Скай — каза й Каролайн.

— Какво? — попита Мишел.

— Сестра ми беше болна и алкохолът е противопоказен на предписаното лечение — обясни Каролайн.

Секретарката веднага долови лъжата, но беше лоялна към Каролайн, а освен това знаеше колко грижи й се бяха струпали напоследък.

— Ще им кажа — отвърна. — Майка ти също ли ще дойде?

— Разбира се — усмихна се тя. — Огъста не би пропуснала Бала на светулките за нищо на света!

— Момчетата от кораба казаха, че си ги поканила… — подхвърли Мишел. — Онези търсачи на съкровища. Много са развълнувани.

— Наистина ли?

— Да. А, още нещо, Каролайн!

Тя се извърна и погледна Мишел. Служителката притискаше листа към гърдите си, а на устните й трептеше усмивка на горд от чедото си родител.

— Изглеждаш прекрасно.

— Благодаря — отвърна Каролайн и се изчерви.

Тъй като имаше много неща за довършване, реши да се облече за бала по-рано. Тъмната й коса беше прибрана във френски кок. Роклята й беше дълга, бяла, с елегантен шлейф. Не си беше сложила никакви бижута.

— Представляваш ли някакъв персонаж от картина? — полюбопитства Мишел. — Може би си «Момичето в бялата рокля» от известното произведение на баща ти?

— Не съм търсила подобен ефект — отвърна тя, но знаеше, че другата жена има право: тя се беше облякла като себе си от онзи невероятен портрет, нарисуван от баща й.

— Това е същата рокля, с която навремето си му позирала, нали? — продължи да пита Мишел.

— Не, не е.

Бялата рокля от картината отдавна беше дарена на Уордсуърт Атенеум за една изложба на дрехи, носени от моделите по време на сеансите при велики художници. Но осъзнаваше, че роклята, която беше облякла в момента, много прилича на онази от портрета.

— Много хора ще разпознаят момичето от най-известната картина на баща ти.

— Може и да си права — кимна Каролайн и оправи букета върху близката маса.

Не беше избрала този персонаж, защото беше най-известен и защото така всички хора щяха да го разпознаят. Причината да си сложи бялата рокля бе, че искаше един човек да я забележи и да я свърже с момичето от картината.

Каролайн знаеше, че Джо Конър е виждал картината — той сам й беше казал. Беше дреболия, но за нея беше важна, а понякога именно дребните неща бяха онова, което имаше най-голямо значение.

_8 септември 1979 година_

Скъпи Джо,

Трябва да ти кажа нещо. Лично. Защо Нюпорт е толкова далеч от Блек Хол! Обещай ми, че ще се пазиш!

С любов,

Каролайн

_30 септември 1979 година_

Скъпа К.,

Всъщност Нюпорт не е чак толкова далеч от Блек Хол. Проблемът е, че ти си там, а аз — тук. Докато не се озовем двамата тук, или двамата — там. Е, разбираш какво искам да кажа, нали? Нов грот за моторницата струва доста повече от парите, с които разполагам в момента.

Какво имаш да ми казваш? Мисля, че може би знам, защото аз искам да ти кажа същото. Понякога ми се струва, че нямам никого другиго на този свят, освен теб, К. Майка ми си има ново семейство — Сам и баща му. Аз живея с тях, но не принадлежа към този дом като брат ми.