Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

Това предизвика интереса на Лоръл. В думите кънтеше ехо от предишни разговори и госпожица Пери със сигурност знаеше тояно за какво говорят.

— Така е — каза тя, — момчето нямаше никакъв шанс, нали? Не и с красавица като нея.

— Красавица ли? Е, ако ти харесват такива. Тя е твърде… — баба замълча и се замисли, а Лоръл проточи шия, за да чуе каква дума ще избере: — …твърде зряла е за моя вкус.

— О, да — побърза да отстъпи госпожица Пери, — ужасно зряла, обаче безпогрешно надушва хубавото, а?

— Така е.

— Веднага напипва слабото място.

— Несъмнено.

— Като си помисля, че той можеше да се ожени за някое хубаво местно момиче като Полин Симънс. Винаги съм смятала, тя е увлечена по него.

— Разбира се, че беше — сряза я баба, — и кой може да я вини. Обаче не бяхме предвидили появата на Дороти, нали? Горката Полин нямаше шанс. Не и срещу жена като нея, не и щом си е наумила нещо.

— Много жалко! — Госпожица Пери знаеше какво и кога се очаква да каже. — Ужасно жалко!

— Направо го омагьоса. Скъпото ми момче не усети какво го връхлита. Разбира се, той я мислеше за света вода ненапита, ама как да го вини човек — ожениха се само няколко месеца, след като се беше върнал от Франция. Беше му завъртяла главата — тя е от хората, които получават, каквото са си навили на пръста.

— А тя искаше него.

— Нуждаеше се от бягство и синът ми ѝ го осигури. А веднага, щом се ожениха, тя го замъкна далеч от всеки и от всичко познато, за да започнат отначало в онази порутена ферма. Разбира се, обвинявам себе си…

— Не бива!

— Аз я доведох в тази къща.

— Беше война и беше почти невъзможно да си намериш добър персонал. Нямаше как да знаеш.

— Именно. Трябваше да се досетя. Трябваше да се постарая да се досетя. Прекалено доверчива бях. Поне отначало. Поразпитах за нея, когато вече беше твърде късно.

— Какво искаш да кажеш? Твърде късно за какво? Какво научи?

Каквото и да беше научила баба Никълсън обаче, то си остана загадка за Лоръл, защото двете жени се отдалечиха по коридора, преди баба ѝ да обясни по-подробно. Честно казано, навремето чутото не притесни Лоръл. Баба Никълсън беше превзето добродетелна и обичаше да е център на вниманието, освен това превръщаше живота на най-голямата си внучка в истински ад, като докладваше на родителите ѝ дори само момичето да погледнеше някое момче на плажа. Каквото и да си въобразяваше баба, че е открила за майка ѝ, реши Лоръл, докато лежеше и проклинаше пулсиращата си глава, то най-вероятно беше преувеличено или пък беше пълна измислица.

Сега обаче… Лоръл избърса ръцете и лицето си… Сега обаче не беше толкова сигурна. Подозренията на баба ѝ, че Дороти е търсела възможност за бягство, че не е толкова невинна, колкото изглежда, че прибързаният ѝ брак е бил по сметка — съответстваха на нещата, които майка ѝ ѝ беше казала току-що.