Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
После той почти насила се отдръпна. Застана пред нея, като дишаше бързо, сковано отпуснал ръце отстрани до тялото си.
- Кажи ми отново какво си видяла.
Лус се извърна и застана с лице към езерото. Бистрата синя вода се плискаше леко в брега и тя си помисли дали да не се гмурне вътре. Точно това бе направил Даниел последния път, когато положението беше станало твърде напрегнато за него. Защо да не можеше и тя да го направи?
- Може би ще се изненадаш да узнаеш това - каза тя. - Но за мен не е особено приятно и вълнуващо да седя тук и да говоря за това колко напълно ненормална съм. - Особено с теб.
Даниел не отговори, но тя усещаше очите му върху себе си. Когато най-после събра смелост да го погледне, той я гледаше със странно, обезпокоително, скръбно изражение - изражение, в което ъгълчетата на очите му се свеждаха надолу, а особеният им сив цвят беше най-тъжного нещо, което Лус беше виждала. Почувства се, сякаш по някакъв начин го беше предала. Но това беше нейното ужасно признание. Защо трябваше Даниел да изглежда толкова покрусен?
Той пристъпи към нея и се наведе, докато очите му се втренчиха право в нейните. На Лус й беше почти непоносимо. Но не можеше и да се застави да помръдне. Каквото и да се случеше, за да прекъсне този транс, то трябваше да бъде направено от Даниел - който се приближаваше още по-плътно, като накланяше глава към нейната и затваряше очи. Устните му се разтвориха. Дъхът на Лус заседна в гърлото й.
Тя също затвори очи. Също наклони глава към него. Също разтвори устни.
И зачака.
Целувката, за която копнееше, не дойде. Тя отвори очи, защото не се случи нищо, освен прошумоляването на някакъв клон. Даниел беше изчезнал. Тя въздъхна, съкрушена, но не и изненадана.
Странното беше, че почти можеше да види пътеката, по която беше тръгнал да се връща през гората. Сякаш беше някакъв ловец, който можеше да проследи с точност въртенето на някой лист и да го остави да я отведе обратно при Даниел. Само дето тя не беше нищо подобно, а дирята, която Даниел беше оставил след себе си, беше някак по-голяма, па-ясна и в същото време - още по-неуловима. Сякаш някакъв виолетов про-блясък осветяваше пътя му обратно през гората.
Като виолетовия отблясък, който беше видяла по време на пожара в библиотеката. Привиждаха й се разни неща. Закрепи се на скалата и извърна поглед за миг, като разтриваше очи. Но когато погледна отново, беше съвсем същото: Само в една равнина на зрението й - сякаш гледаше през бифокални очила, предписани небрежно, всичко - вечнозелените дъбове и червената тор под тях, и дори песните на птиците в клоните - сякаш се люлееше нефокусирано. И не просто се люлееше, окъпано в онази съвсем лека виолетова светлина, но и сякаш издаваше едва доловимо ниско жужене.
14. Паднали ангели
Тя рязко се завъртя обратно, ужасена да застане лице в лице с него, ужасена от мисълта какво означаваше то. Нещо се случваше с нея и тя не можеше да каже на никого за това. Опита се да се съсредоточи върху езерото, но дори то притъмняваше и й ставаше трудно да го вижда.
Беше сама. Даниел я беше изоставил. А на негово място бе останала тази пътека, по която тя не знаеше как - или не искаше - да се промъкне. Когато слънцето потъна зад планините, а езерото доби цвета на сиви дървени въглища, Лус се осмели да хвърли още един поглед назад към гората. Пое си въздух през зъби не съвсем сигурна, разочарование ли трябва да изпитва, или облекчение. Това си беше гора като всяка друга, без потрепваща светлина или виолетово жужене. Без никакъв знак, че Даниел изобщо някога е бил там.
V -"-' ,
. /. ч •
пш
т
$
*•* <£*■' 4‘«Г,
Щ.А--
.чл. -та--л,;
&я%^*
<$Ш ЗДв
^ ,4$$Г
Л*
■Д,ъ
ф&
жъ
1
Верига ваканционни селища. - Б. пр.
2
Бит. 2:17-19. - Б. пр.
Докосната о корените
-• • Г •■ V у.т.. . 1
Лус чуваше как кецовете й удрят силно паважа. Усещаше как влажният вятър дърпа черната й тениска. Почти долавяше вкуса на горещ катран от една прясно асфалтирана част на паркинга. Но когато обви ръце около двете сгушени същества близо до входа на „Меч и Кръст“ в събота сутринта, всичко това беше забравено.
Никога в живота си не се беше чувствала толкова щастлива да прегърне родителите си.
От дни съжаляваше колко студено и дистанцирано беше преминала срещата им в болницата и нямаше да допусне отново същата грешка.
И двамата се олюляха, когато тя се хвърли към тях. Майка й започна да се кикоти, а баща й я тупна звучно по гърба с длан, „както правят коравите типове“. Беше преметнал на врата ог-ромната си камера. Изправиха се и задържаха дъщеря си на една ръка разстояние. Изглежда, искаха да огледат добре лицето й, но щом го видяха, собствените им лица помръкнаха. Лус плачеше.