Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
„Защото това са техните правила. Ако започна да ги спазвам, значи се съгласявам да играя тяхната игра.“ Чувстваше се така, сякаш приема да се присъедини към тяхното съсловие.
Обърна се и вдигна длан, за да може да я хване лейди Дему. Щом го направи, обаче, друга жена се плъзна на мястото ѝ и го хвана за ръката, след което го повлече към подиума, далеч оттам. Уакс беше така изненадан, че се остави да го води.
— Извинете? — каза той.
— Няма нужда от извинения — отвърна жената. — Ще ви отнема само минутка.
Изглеждаше като териска, ако се съдеше по тъмната ѝ кожа — макар че нейната беше още по-мургава от повечето, които някога беше виждал. Косата ѝ беше сплетена на стегнати плитки, изпъстрени със сиво, а устните ѝ бяха пълни и сочни. Поведе го в танц, като едва не го накара да се спъне.
— Сам разбирате, че сте много рядко срещан екземпляр — започна жената. — Трошач: едновременно Монетомет и Плъзгач.
— Нито едно от двете не се среща чак толкова рядко — възрази Уакс, — в сравнение с останалите видове Металородени.
— О, напротив — всяко съчетание от Двуродни е наистина необичайно. Металородените са един на хиляда души; повечето видове ферохимици са още по-рядко срещани и създават потомство само при строго определени обстоятелства. Много малко вероятно е да се получи някаква комбинация от два вида. Освен вас, историята на човечеството познава само още двама Трошача, лорд Уаксилий.
— Какво? Наистина ли?
— Няма как, разбира се, да бъда сто процента сигурна в тази цифра. Детската смъртност в Скадриал не е чак такава, каквато е в някои други райони, но все пак си остава изумително висока. Кажете ми, опитвал ли сте се някога да увеличите теглото си, докато сте още във въздуха?
— Коя сте вие? — попита Уакс, пристъпи по-уверено, за да поведе в танца, и я изви вдясно от себе си.
— Никоя от особено значение — отговори тя.
— Чичо ми ли ви изпрати?
— Местните политически положения ме интересуват слабо, лорд Уаксилий — отвърна тя. — Ако бихте бил така добър да отговорите на въпросите ми, ще ви оставя на спокойствие.
Той се завъртя заедно с нея в такт с музиката. Темпото беше по-бързо от онова, с което беше свикнал, но стъпките му бяха познати. Непрекъснатият ритъм на духовите инструменти водеше мелодията и сякаш подтикваше краката му да се движат по-енергично. Защо беше споменал чичо си? Небрежно от негова страна.
— Увеличавал съм теглото си по време на движение — каза той бавно. — Няма никакъв ефект — всички предмети падат с една и съща скорост, независимо колко тежки са.
— Да, универсално свойство на гравитацията — отговори жената. — Не това ми е любопитно. Интересно ми е какво би се случило, ако се носите във въздуха след Тласък и изведнъж увеличите теглото си.
— Ще се забавя посред полет — ставам толкова по-тежък, че ми е трудно да продължа напред.
— А… — промълви жената тихо. — Значи е вярно.
— Кое?
— Запазването на инерцията — каза тя. — Лорд Уаксилий, когато съхранявате теглото си, маса ли натрупвате, или променяте способността на планетата да упражнява привличане върху вас? И има ли разлика? Думите ви ми подсказаха отговора. Ако се забавяте, когато увеличите теглото си посред полет, значи това най-вероятно не се дължи на ваше затруднение да се Оттласнете, а на законите на физиката.
Жената отстъпи назад от него посред танца, пусна ръцете му и заобиколи една друга двойка танцьори, които ги изгледаха раздразнено, задето бяха нарушили ритъма им. Непознатата извади малко парченце картон и го връчи на Уакс.
— Проучете въпроса още, с по-обстойни опити, и ми съобщете за резултатите, моля ви. Благодаря предварително. Сега само да можех да разбера и защо в скоростните сфери не се наблюдава червено отместване…
С тези думи, тя слезе от подиума и се отдалечи, като го остави сам и объркан сред танцьорите. Внезапно усетил множеството погледи, вперени в него, Уаксилий вдигна брадичка, напусна подиума със спокойни стъпки и отиде да намери лейди Дему, за да ѝ се извини многословно за прекъсването. Тя склони да му запази и следващия танц, който мина без повече инциденти — като се изключи пространственото описание на наградените ѝ с отличия хрътки, което Уакс се видя принуден да изслуша.
След като приключиха, той се опита пак да открие особената жена с плитките, като дори отиде да попита портиера дали не знае коя е. На картончето беше посочен един адрес в Елъндел, но име липсваше.