Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Ето ме, дойдох.
— И защо не дойде Монголеца? — свирепо го погледна Тофик.
— Пази си скъпоценния живот.
— А ти?
— Аз съм само един подчинен. Нареждат ми — идвам. И с голямо нетърпение чакам какво ще ми съобщите.
— Той ни се подиграва! — избухна Джалал, вторият помощник на Тофик.
— Така ви се струва, господин Джалал Мамедоглу — сухо отговори Антон.
Городецки почука по масата с кокалчетата на пръстите си, като се стараеше да привлече вниманието им.
— Господа! — повиши той глас. — С ваше разрешение ще обявя предложението, за което се споразумяхме!
— Предложение ли? — попита Антон. — Очевидно не съм чул добре.
— Добре сте чули, господин Маевски. Ние обсъдихме предложения, които, надявам се, ще бъдат приемливи и за двете страни.
— Любопитно… — отбеляза Антон, вперил очи в разговарящите на своя език Тофик и Сабир. — Струва ми се, че само сте ги обсъждали, но не сте стигнали до споразумение.
В разговора на своите сънародници се намеси и Джалал. В гласа му клокочеше ярост. По едно време сякаш забравили, че не са сами, тримата взеха нервно да ръкомахат и почти се разкрещяха, а Джалал направо обезумя, разкъса яката на ризата си, при което се оголиха косматите му гърди, и човек имаше чувството, че е готов всеки миг да извади своя ТТ.
— Изглежда, нямам работа тук — заяви Маевски и стана.
— Къдее?! — стрелна го с кръвясал поглед Джалал. — Сядай!
Вместо отговор Антон извади радиостанцията, натисна бутона и заповяда:
— Приготви се, Миша. След три минути — огън.
Всички втрещено се спогледаха.
— Ти какво? Какъв огън?! — попита пребледнял Городецки.
— С ракети. „Стингър“ — спокойно поясни Антон. — След три минути, приятели, отиваме на оня свят. И там ще си продължим разговора… Една минута вече мина.
— Не прави глупости, Антон. Моля те — удари го на молба Городецки, като стана и сложи ръка на гърдите си.
Фима Фишкин се метна към прозореца.
— Нищо не виждам — изломоти той. — Къде са?!
— Това шега ли е? — обърна се Тофик към Маевски.
— Господи! Прости ме и приеми грешната ми душа! — проникновено изрече Антон, като се обърна към големия иконостас на стената.
— Плащам! — неочаквано изскимтя Фима Фишкин. — Поемам всички разходи!
— Остана една минута.
Лицето на Антон бе добило суров вид. Той огледа присъстващите с празен, обречен поглед и отново се обърна към иконостаса.
— Съгласни сме! — тропна с юмрук по масата Тофик. — Чуваш ли, Алик? Съгласни сме!
Фима се втурна към Антон и с треперещи ръце сграбчи радиостанцията:
— Всичко плащам! Всичко! Дай отбой, Антоша!
Антон погледна часовника си, изчака стрелката да понаближи края на третата минута и чак тогава нареди:
— Миша! Отбой!
Городецки избърса потта от челото си, мълчаливо наля коняк по чашите и на един дъх изпи своята. Другите последваха примера му, освен Антон, който запали цигара, облегна се назад на стола си и въпросително впери очи във Фима.
— Какви разходи поемате, Ефим Аронович?
— Кажи му, Алик — обърна се Фишкин към домакина. — Защото аз, таковата… Човек може и да се гътне от такава уплаха.
— Ще ви платим всички разходи за „херата“ и после ще делим наполовина.
— Известно ли ви е на каква сума възлизат?
— Мисля, че не са повече от двеста-триста милиона.
— Грешиш, Алберт Георгиевич.
— А колко са?
— Прибави към тях само още една нуличка и всичко ще стане точно.
— Милиарди! — едва чуто промълви Фима.
— Ако това е приемливо за вас, можем да поговорим, но след известно време. Сега не мога да ви отговоря. Не съм упълномощен.
— Как мислиш, ще се съгласи ли Монголеца? — попита Городецки.
— Ако сумата бъде изплатена веднага и в брой…
— Замисли се какви ги приказваш, Антон? — прекъсна го Городецки. — Нима е възможно?!
— И аз мисля, че е невъзможно. Много се изсилихте, Ефим Аронович… Така че, струва ми се, е излишно да говорим повече по тоя въпрос, нали?
— Кой ще отговаря за пролятата кръв? — върна се на болната тема Тофик.
— На теб ли да ти обяснявам, Тофик? Който започна, той ще отговаря. Сега сме квит.
— Но вие пречукахте четирима, не един!