![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
— Вие сте истинска наслада, млада госпожице — каза ми Рупърт след лек пристъп на кашлица. — Твърде добра и твърде начетена за този затънтен град. И твърде млада за такъв стар човек като мен. Не знам защо Корнелиус си е наумил, че трябва да се оженя — може би се чувства виновен, понеже е толкова щастлив с младата си булка. Но това все пак не е причина да ме натрапва на вас.
— Не бива да говорите така — отвърнах, скривайки изненадата си. Корнелиус беше казал, че именно баща му искал да се ожени отново.
— Казвам истината. И да, предполагам, че един брак с богат мъж е съблазнителен, но със сигурност има и други състояния, които не вървят в комплект със скучни стари мъже.
— Всъщност това е един от най-интересните разговори, които съм водила по време на празненство — казах искрено.
Той се усмихна и бръчките около очите му станаха по-дълбоки.
— За мен също. Но вие сте в града само от няколко седмици. Излизайте повече. Танцувайте. Наслаждавайте се на младостта си. Радвайте се на вниманието на почитателите си. Намерете си някой млад мъж с гореща кръв, който ще ви дари с куп дечица.
— Не знам дали искам цял куп деца — засмях се.
— Е, с мен няма да имате никакви — каза той: подтекстът беше ясен. — Предполагам, че мога да ви осигуря по някой и друг приятен разговор от време на време и разбира се, ваша собствена банкова сметка. Това е горе-долу всичко. Изчакайте един месец, а после, ако решите, че наистина искате да се съгласите с плана на сина ми, елате да говорите отново с мен. Всъщност елате да говорите пак с мен независимо от всичко. За мен ще е удоволствие.
Корнелиус се върна, сияещ, докато местеше поглед между баща си и мен:
— Господин Торн току-що ме нахока, че съм я скрил в ъгъла, затова трябва да я отмъкна. Но се надявам, че сте си побъбрили хубаво.
— Много хубаво — казах топло. — Надявам се да ви видя отново, господин Чеймбърс.
Корнелиус едва можеше да се сдържи, докато ме отвеждаше:
— Сериозно ли говорехте? Значи ще се омъжите за него?
Трепнах, сепната от пламенната настойчивост в изражението му. Преди да успея да отговоря, до нас забързано се приближи млада жена:
— Тя ще го направи ли? Ще се оженят ли? Взрях се смутено в нея:
— Съжалявам, вие сте…
— Съпругата ми — каза Корнелиус и притисна ръката й към устните си. — Лавиния Чеймбърс.
Лавиния беше зашеметяваща, със сребристоруса коса и зелени очи като на котка. С подобна естествена красота беше жалко, че се бе отрупала с пластове бижута и коприни и кадифета във всички цветове на дъгата, от които направо можеше да те заболят очите. Облеклото й си съперничеше с красивата й външност.
— Приятно ми е да се запознаем — каза Лавиния. Звучеше, сякаш беше родена в Осфрид. — Мога ли да очаквам скоро да ми станете свекърва?
— Аз… какво? Не. Искам да кажа, не знам. Корнелиус се намръщи:
— Но изглеждаше, че се разбирате толкова добре. И знам, че той изгаря от нетърпение да се ожени повторно.
Дали?
— Беше много очарователен — казах. — Но все още ми остава много време от сезона.
— Той мисли да се премести в едно от семейните имения в Норт Джойс. — Тонът на Лавиния беше изпълнен с надежда. Нетърпелив. — Малко е, но е разположено на един от най-прекрасните брегове, които сте виждали, точно извън Кърси. Този град започва да става много моден.
— Сигурна съм, че е чудесно, но все още имам да обмислям много неща. Да се срещам с много други мъже. — Отдръпнах се от задушаващото им присъствие. — И изглежда, че вече поднасят вечерята. Ще трябва да поговорим някой друг път.
За щастие, цялото семейство Чеймбърс се хранеше в срещуположния край на масата и това ме остави свободна да размишлявам върху този чудат епизод. Мъжете, седнали близо до мен, водеха вежлив светски разговор, който не изискваше от мен кой знае какви отговори, но една реплика ме накара да застана нащрек.
— Крайно време е някой да се разправи с онези еретици. Радвам се да чуя, че предприемат действия.
Обърнах се към съседа си по място:
— Еретици ли?
Той кимна енергично:
— Да. Навсякъде са. Младият господин Дойл и някои от другите градски водачи организират патрули. И събират загрижени граждани, които да се присъединят към тях. Възнамеряват да спипат тези езичници, които се крият сред нас, и да се погрижат те да си получат заслуженото наказание.