![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
Клара прокара ръце по тясната си талия:
— Още по-добре. На кого са му притрябвали сладкиши? Не е зле да престанете с онези кифлички с пеканови ядки на закуска. Още не сте сгодени.
Лицето на Джулиана се обля в ярка червенина и тя инстинктивно обви ръце около тялото си. Опитах се да не завъртя очи. Честно, не можеше ли Клара да проведе поне един разговор, без да намери начин да подметне нещо пренебрежително по нечий адрес?
— Всъщност съм изненадана, че не си омъжена вече — подкачих Джулиана. — Постоянно те посещават кандидати. И звучи, сякаш си говорила с човек с добри връзки, щом разбира толкова много от търговски въпроси.
Джулиана се разведри:
— О, да. Бартън Скарбъро. Търгува по цялото крайбрежие. Танцувах с него два пъти.
— Ооо, ти си истинска късметлийка — изгука Тереза. — Господин Скарбъро се облича толкова елегантно! Видях го на бала, но не успях да танцувам с него.
— Тази вечер на жилетката му имаше избродирани копринени рози. — Джулиана гордо повдигна брадичка. — Това е, защото баща му — по-старият господин Скарбъро — живял в Лорандия преди години. Семейството им се носи много модно.
Реших, че е време да се махам. Бях възстановила положението на Джулиана и не заслужавах да слушам подробен анализ на мъжките облекла. Но когато стигнах до вратата, спрях. Всеки път, когато някой кажеше „Скарбъро“, това подбуждаше някакъв спомен — особено когато го изрече Джулиана. Също като мен, когато бяхме насаме, тя зарязваше официалния осфридански и се връщаше към стария си акцент — използван по кейовете диалект, който почти изпускаше втората сричка на „Скарбъро“. Звучеше като „скар-бро“.
Скарбро.
Това беше име от списъка, открит в дома на Ейбрахам Милър. Грант не го бе разпознал, защото, подобно на някои от другите имена, Милър го беше написал погрешно. Почти със сигурност трябваше да е било „Скарбъро“. Дали Грант вече бе направил тази връзка? Ако не, трябваше да узнае. Разпознаването на митническите служители в онзи списък беше съществено важно.
Нова енергия нахлу в тялото ми. Изтичах горе до стаята си, като внимавах да не събудя Аделейд, и написах бележка с шифъра, на който Грант ме беше научил. Когато се върнах долу, стигнах точно навреме да видя Айана на входната врата.
— Айана! — прошепнах. — Тръгваш ли си?
— Сега не съм на работа. Обикновено не работя през нощта.
Подадох й листа:
— Можеш ли да занесеш това на Грант? Тя ме погледна с престорено удивление:
— Виж ти, виж ти. Предполагах, че просто ще се спуснеш по решетката и ще го направиш сама.
— Хей, всъщност невинаги си търся опасностите.
Не мисля, че повярва на това, но все пак взе бележката.
— Ще се отбия на път за вкъщи.
— Айана… — Тя сложи ръка върху дръжката на бравата, спря за миг и хвърли поглед назад. — Съжалявам за снощи. Задето с Грант се скарахте заради мен.
— Не беше заради теб.
— Но аз…
— Знам, че изигра роля в нощното излизане, но вината, че се скарахме, не беше твоя. Ние така правим. И обикновено си прощаваме доста бързо. Нямам братя, ето защо предполагам, че това е начинът на боговете да ми покажат как се държи един такъв.
— Много подобно на това. С брат ми спорехме много, но никога не оставаме сърдити задълго. И нямаше нищо… — почувствах как гласът започва да ми изневерява — Нямаше нищо, което не бихме направили един за друг.
Тъмните очи на Айана преливаха от състрадание, но тя не настоя за подробности. Просто стисна ръката ми и каза:
— Ще се погрижа Грант да получи това.
Така и не научих дали е успяла, а вихреният ми живот започна пак на следващия ден. Още ухажори, още следобедни излизания. Вечерното парти се провеждаше в дома на губернатора — бащата на най-изтъкнатия кандидат на Аделейд, Уорън Дойл. На събирането щяха да присъстват високопоставени гости и реших да бъда нащрек в близост до толкова много изтъкнати граждани. Бях се надявала, че ще ни придружи или Седрик, или Айана, за да следи за благоприличието, но вместо това дойде Джаспър. Хубавото беше, че той рядко ми обръщаше особено внимание.
Същото важеше и за Уорън. Исках да говоря с него не защото имаше вероятност да се окаже изменник, а защото имаше потенциала да се превърне в мишена на изменниците. В пристанището няколко пъти седмично пристигаха припаси за новата му колония, много от които от типа основни запаси, необходими за оцеляване, каквито щяха да са нужни на една бунтовническа армия. Бях любопитна дали беше забелязал намалял товар.