Третият близнак [bg]

Берингтън с усилие скри задоволството си. Парадоксално бе, че тя е толкова нетърпелива и пламенна и все с търпение и постоянство провеждаше дълги и скучни научни изследвания. Беше я виждал как работи с обектите си — те никога не я дразнеха или уморяваха, дори и да объркваха тестовете. Лошите маниери у тях тя намираше за интересни. Джийни просто записваше това, което те бяха казали, и накрая искрено им благодареше. А вън от лабораторията избухваше като фойерверк и при най-малкия повод.

Той отново поде ролята си на загрижен миротворец:

— Но, Джийни, доктор Обел смята, че трябва да излезем с твърдо изявление.

— Не можете да кажете, че сте спрели ползването на програмата ми! Това ще е равносилно на отменяне на целия проект.

Лицето на Морис се втвърди.

— Не мога да допусна Ню Йорк Таймс да излезе със статия, в която се съобщава, че учените от „Джоунс Фолс“ нарушават анонимността на хората — каза той. — Това ще ни струва милиони под формата на изгубени дарения.

— Намерете някакъв среден начин — примоли се Джийни. — Кажете им, че ще разгледате проблема. Назначете комисия. Ако е необходимо, ще разработим допълнителна защита на анонимността. О, не, помисли си Берингтън. Това е опасно разумно!

— Разбира се, имаме комисия по етиката — каза той, печелейки време. — Това всъщност е подкомисия към сената. — Сенатът бе управляващият орган на университета и се състоеше от всички преподаватели на постоянна професура, но работата вършеха различните комисии. — Можеш да заявиш, че прехвърляш проблема на тях.

— Не става! — рязко отвърна Морис. — Всички ще си помислят, че протакаме.

Джийни запротестира:

— Не разбирате ли, че като настоявате за незабавни действия, вие практически отхвърляте възможност за добро обмисляне на проблема!

Тук му е мястото срещата да се прекъсне, каза си Берингтън. И двамата бяха твърдоглави, и двамата са се окопали в аргументите си. Трябваше да прекрати срещата, преди отново да са започнали да говорят за компромис.

— Правилно, Джийни — обади се Берингтън. — Нека направя едно предложение… ако разрешиш, Морис.

— Разбира се, дай да го чуем.

— Имаме два отделни проблема. Единият е да намерим начин да насърчим проучването на Джийни, без да предизвикаме скандал. Това е нещо, което аз и Джийни трябва да решим и по-късно да го обсъдим задълбочено. Вторият проблем е как факултетът и университетът ще представят това на света. Това е мой и твой проблем, Морис.

Президентът изглеждаше облекчен.

— Много разумно — каза той.

— Благодаря ти, че дойде веднага, Джийни.

Тя разбра, че я отпращат и се надигна с изненадано изражение. Стана й ясно, че бяха я изработили, но не разбра как.

— Ще ми се обадиш ли? — попита тя Берингтън.

— Разбира се.

— Добре. — Джийни се поколеба и излезе.