Конан Непобедимия [bg]

Абериус се изкикоти и заприбира печалбата си.

— Вашият най-силен човек не можа да го вдигне — изсъска Сита. — Двама дали ще могат? Нека опитат двама. Пърлещият му поглед спря върху Конан, ала кимериецът не каза нищо.

Реза и още един иранистанец с гърбав нос — казваше се Банидър, пристъпиха напред. Абериус отново започна да подстрекава бандитите да се обзалагат. Онези, които бяха загубили първия път, най-настоятелно протягаха монетите си.

Реза и Банидър за миг размениха няколко думи, доближили тъмните си глави една до друга, после клекнаха от двете страни на камъка и притиснаха мишци към извивката на каменното кълбо, всеки стиснал под рамото ръката на другия. Бяха много близо до камъка и затова заеха стойка с разкрачени крака. За момент се люшнаха напред-назад, като брояха в един глас и опитаха изведнъж да се изправят. Вените на челата им се издуха. Камъкът се повдигна. Разстоянието от него до земята бе един пръст. Половин педя. Банидър изкрещя и само след миг камъкът раздели ръцете им, разкъса хватката им и с глух звук тупна на земята. Банидър падна назад, после се преви одве. Избухнаха спорове дали двамата са повдигнали достатъчно камъка, или не.

— Вижте! — Викът на Сита прикова бандитите по местата им и споровете им секнаха. — Ето така разбирам аз да вдигнеш камъка!

С’тара се наведе над огромната гранитна топка, обви ръце около нея и се изправи с такава лекота, сякаш тя бе речно камъче. Охкания се разнесоха сред бандитите, когато люспестата твар с кълбото в ръце тръгна към тях. Те се разделиха да му сторят път. Пет стъпки. Десет. Сита пусна камъка, който с шумен трясък се удари в земята, и се обърна към онемелите от изумление мъже.

— Това разбирам аз под вдигане! — Гръмогласен съскащ смях заклокочи зад кривите му зъби.

— Аз ще опитам — каза Конан.

Смехът на С’тара затихна и след миг спря. Червените очи загледаха Конан с открито презрение.

— Ти ли? Ти ли, човеко? Значи ще опиташ да занесеш камъка обратно на мястото му? Така ли?

— Не — каза младият кимериец и се наведе над по-големия камък.

— Две към едно, че няма да успее — изкрещя Абериус. — Три към едно.

Мъжете мереха с поглед огромния гръден кош на Конан, раменете му, преценяваха какви са шансовете за печалба и се стълпиха около Абериус.

Конан приклекна и почти прегърна големия камък. Докато пръстите му опипваха грубата повърхност на кълбото, за да намерят опорна точка, младежът усети навъсения поглед на Сита върху себе си.

Кимериецът се надигна с внезапен рев. Могъщите му мишци се изопнаха, ставите му запукаха от невероятното напрежение. Мускулите на широкия му гръб изпъкнаха в твърд, неподвижен релеф, масивните му ръце стискаха камъка здраво — непоколебими, оплетени в мрежа от мускулести възли. Той бавно започна да се изправя. Цялото му тяло трепереше. Успя! Очите му срещнаха очите на Сита. Съществото С’тара глухо изръмжа и отстъпи крачка встрани. С огромно усилие Конан пристъпи напред, с извит под товара гръб. След това направи още една крачка.