Виелица на сенките [bg]

Без да обръщам никакво внимание на петната, аз с бързи крачки (но не бегом!) се насочих към изхода. Веднага щом кракът ми докосна първото петно, Кайю отново се появи. Но този път златните искри много по-бързо се оформиха във фигурата на стража. Съществото не се опита да атакува. Аз настъпих още едно петно, после още едно… Не от всяко петно се появяваше Кайю, ако се беше случило — цялата зала щеше да е претъпкана с тях. Общо се появиха петима пазачи. И сега те, оформили полукръг, ме следваха. Приказно красива и в същото време страшна гледка. Пет златни създания „гледат“ към мен, после се разпадат в искри, разтварят се в най-близкото петно, изчезват за части от секундата и отново се появяват, но вече от петното, в което току-що съм стъпил. Така минахме през цялата зала. Аз — с бързи крачки, оглеждайки се постоянно през рамо, и петте същества на четири крачки зад мен. Веднага щом излязох от залата, Кайю спряха преследването. Аз гледах тях, те — мен. После играта на гледане им омръзна и пазителите на праха на елфийските владетели се разпаднаха на избледняващи искри. Петната на пода се задвижиха и зачакаха нов гост, който да стъпи тук след мрака само знае колко столетия. Болката в ръката ми бавно утихна, защитаващият ме амулет се успокои и пак стана обикновена и незабележима медна гривна.

Минах през залата на Кайю и останах жив. Това трябваше да се отпразнува, което аз всъщност веднага и направих. Вярно, че вместо вино трябваше да се задоволя с обикновена вода от подземна река, а вместо пъдпъдъци — с половинка сухар.

От залата, гмуркайки се рязко надолу, тръгваше широк коридор. След четиридесет крачки се появиха отклонения и аз започнах да ги броя, за да не пропусна това, което ми трябваше. На осемнадесетото отклонение спрях и завих надясно, оставяйки централния коридор. Там напред той преминаваше в стълбище, водещо към шесто ниво и аз изобщо не се съмнявах, че Лафреса с останалите хора на Балистан Паргайд е тръгнала именно по този път. Но аз смятах да постъпя по-хитро и да се отклоня от главния път. Към шесто ниво водеха много пътища и този, указан в пътеводното стихотворение, беше много по-къс от пътя, избран от слугинята на Господаря (макар и по-опасен). Така ще скъся разстоянието четворно и ще се озова в средата на нужния ми сектор от шесто ниво, докато скъпата Лафреса ще трябва да го обикаля от самото начало и да загуби почти два дни. По този начин значително ще изпреваря съперниците си. Ами ако успея да подготвя подобаващо посрещане и да си върна Ключа обратно? Почти всички (ако не и всички) спътници на Лафреса бяха загинали в Костните дворци и така шансовете ми за победа бяха нараснали многократно. Главното е „светлинките“ и храната да ми стигнат за обратния път. Накрая влязох в зала.