Диамантен меч, дървен меч [bg]

В залата на Малкия Коронен съвет вече го очакваха всичките седем придворни вълшебника. Сежес привличаше, както винаги, внимание с разкошната си, прилепнала рокля. Стилът й на обличане винаги я отличаваше от херцогините и баронесите, които - навлечени с безбройните си поли -изглеждаха като пищни зелки.

Императорът спря. Двамата Волни, които го следваха, доловиха напрежението му и без миг забавяне пристъпиха напред, закривайки с телата си своя повелител.

- Велики богове - престорено отегчено и вяло възкликна Сежес. -Повелителю, докога ще прекалявате с грижи за безопасността си там, където това е неуместно, докато в същото време пренебрегвате сигурността другаде... Не пред нас, моля ви! Не сме кои да е, ние сме ваши слуги и възпитатели. Ние ви отгледахме, господарю...

„Отгледали!" - взриви се думата в главата на Императора с пръски на отровен гняв. Омразата достигна степен на страст, която бе толкова силна, че той не смогна да я потули.

Сежес изразително повдигна едната си вежда.

„Кучката изобщо не вижда причини да се преструва на мила възпитателка. Но това е в реда на нещата. Когато звярът почва да се дърпа и зъби, му скъсяват каишката. Точно така. Само че аз не съм дресиран звяр" - помисли си Императорът.

Не отвърна на упрека на вълшебницата гласно. С незабележим жест заповяда на Волните да се отдръпнат настрани. Сетне пристъпи към трона, който бе изработен от червено дърво, украсено със злато - хералдичните цветове на империята. Настани се. Магьосниците стояха прави, показвайки своето уважение.

„Уважение, как пък не..."

- Можете да седнете - сухо каза Императорът.

Той кръстоса ръце на гърдите си, така че да се вижда пръстенът с черния камък. Наивно, разбира се. И като демонстрация, и като упование -дреболийката надали би го предпазила от седмината Върховни магове, стоящи над рангове и нива в ордените си. Те носеха подчертано скромни дрехи (с изключение на Сежес), ала под наметалата си, дори да не бяха облечени богато, имаха сърца, изпълнени с горделивост. И то алчна, ненаситна горделивост. Навярно бяха раздразнени от това, че Сежес си позволява да се кипри така.

Съветниците-вълшебници седнаха на пейки, покрити с меки килими. Килимите бяха докарани от Южния бряг и струваха цяло състояние. Пейките пък бяха наследени от предишния владетел - той обожаваше съветите, макар да имаше железен характер. Така си бе мислил, че наистина управлява страната. Щедро бе платил на дърводелците, както и на тъкачите от юг, макар че би могъл да ги накара да работят за чест и слава - никой нямаше да се възпротиви на волята му.

- Слушам ви - хладно изрече Императорът.

„Още една куха фраза. Маговете ще говорят когато им се прииска и колкото им се нрави. И ако някой понечи да ги прекъсне - ше му запушат устата със заклинание."

На „поканата" реагира Реваз. Той бе роден оратор и обичаше да произнася речи. Изкашля се в юмрук, небрежно се поклони и седна. Такъв бе обичаят - ако повелителят поискаше съвет в седнало положение, запитаният също можеше да седне. В предишни времена това ставаше върху каменния под, а сега на меки и скъпи килими.