Републиката на крадците [bg]

— Аз съм крадец сред крадците — прошепна Тесо.

— А дали те ще увиснат заедно с теб на въжето заради другарството ви, за да разпределите смъртта поравно между всички, както плячката?

— Не са ме хванали още — изрева момчето.

— Приеми проклятието ми. Ще те чакам.

— Приемам проклятието ти като благословия на небесния ми господар — каза Тесо.

— Дали той говори от името на всички ви?

— Да, от името на всички ни говори!

— Всички сте родени за бесилото! — Мъжът освободи Тесо от примката и се обърна с гръб. Воланти се олюля назад, но Кало и Галдо му попречиха да падне.

— Тръгвайте си, фантоми! — извика Окови. — Тръгвайте си с празни ръце! Кажете на господарите си колко малко ни е страх от вас и колко силно ви презираме!

Четиримата облечени в роби опоненти се придвижиха по пътеката, докато не изчезнаха от погледа на Локи някъде зад тълпата в близост до входа на залата.

— А сега се пригответе за клетвата си — каза Окови.

Жрицата остави на олтара книга с кожена подвързия, а жрецът сложи редом с нея тенекиен леген. Окови посочи Локи. Скован от вълнение, Локи се качи до олтара.

— Как се казваш?

— Локи Ламора.

— Дали си верен и предан слуга на нашия Тринайсети бог, чието име е запазено в тайна?

— Да.

— Дали в служба на бога ти посвещаваш мисъл, слово и дело, от сега до времето, когато претеглят душата ти?

— Да.

— Ще подпечаташ ли тази клетва с кръв?

— Ще я подпечатам с кръв върху знак за моя занаят.

Окови подаде на Локи церемониален нож от закалена стомана.

— Какъв е знакът?

— Жълтица, открадната от собствените ми ръце — отвърна Локи.

Използва ножа, за да прободе левия си палец, а после изстиска кръв върху златния тайрин, спечелен от номера с тортата. Сложи монетата в легена и върна ножа на Окови.

— Това е законът на човеците — посочи Окови книгата с кожена подвързия, — според който не бива да се краде. Какво е за теб този закон?

— Думи върху хартия — каза Локи.

— Значи, не признаваш и отхвърляш този закон?

— От дъното на душата си — каза Локи, наведе се и плю върху книгата.

— Нека сенките знаят, че си един от тях, братко. — Окови допря хладна лъскава монета до челото на Локи. — Благославям те със сребро, което е светлината на луните и звездите.