Краля демон [bg]

— Вече не търгувам с пирати — уточни Гривник. — По-вероятно е да ти резнат гърлото, отколкото да ти платят.

— От какво живееш тогава? — забели очи Кат.

Гривник се прокашля леко смутено.

— Това-онова. Пренасям стоката на Лушъс Чорлав. Продавам разни неща. Лъскам обувките на големите клечки. — Докосна ножа си. — Бръсна тоя-оня.

Сред Вехтошарите се разнесе смях. Само Кат остана сериозна.

Гривник забеляза.

— Виж какво — подхвана трезво той, — не знам кой трепе Южняците, но всички ще си платим. Нужна ми е помощта ти. Ако знаеш нещо…

— Ето какво — подхвана Кат, привеждайки се към Гривник. — Ще те предадем на копоите. Така вероятно ще ни оставят на мира.

— Нищо не ти пречи да опиташ — върна ѝ го Гривник. Гласът му звучеше спокоен, невъзмутим, но Раиса забеляза как изправи гръб и хвана дръжката на ножа си. — Аз, естествено, не бих ви предал. Мисля си, че аверите трябва да се подкрепят. Това си е лично мое мнение, де.

Вехтошарите запристъпваха нервно от крак на крак, заразменяха си погледи и неколцина поклатиха одобрително глава.

Гривник побутна Раиса към слепия край на уличката, заставайки пред нея.

— Стой тук — изръмжа ѝ, после се отдръпна няколко крачки встрани, за да поговори с Кат. Раиса се преструваше, че не им обръща внимание, но през цялото време се мъчеше да чуе какво си говорят.

— Коя е тази и каква ти е тя на теб? — Кат кимна към Раиса.

— Просто някакво девойче, оказа се на грешното място по грешното време — обясни той. — Дадох ѝ дума да я освободя.

— Дал cи ѝ дума? — засмя се горчиво Кат. — Горката.

— Кат — подхвана Гривник, разпери ръце и пак ги отпусна до тялото си. — Нищо не съм ти обещавал.

— Не. Не си. — Изражението ѝ говореше, че обещания е имало, макар и не гласни.

— Трябваше да се откажа от тая работа. Налагаше се. Нямаше нищо общо с теб.

Кат го изгледа смаяно.

— Нямало… нищо… общо с мен? И какво значи това?

Гривник опита да закърпи ситуацията.

— Значи, че не си тръгнах заради теб.

— Но и не остана заради мен — изплю тя. — А и защо си въобразяваш, че ме е грижа къде ходиш и какво правиш? — Кат отметна коса назад. — Заради теб копоите спипаха трима от нашите. Сигурно сега ги изтезават, за да изпеят къде си. Ще ги мъчат до смърт, защото те си нямат представа.

Гривник застина и съсредоточи поглед в нея.

— Дочух, че са заловили трима, Флин и кои други?

— Мак и Сари.

Гривник погледна към Раиса и понижи гласа си.

— Къде ги държат?

— В стражевата кула на Южен мост.

Раиса чу как Гривник вдишва рязко.

— Окървавени кости! При Гилън?

Кат кимна.

— Все едно те е грижа. — Стойката ѝ издаваше бунтарство, сякаш очакваше поредното разочарование от него. — Знаеш, че никой не бих изпяла пред копоите. Теб обаче бих те натопила, за да спася тях.

Гривник впери поглед в нищото и стегна челюстта си.

— Добре, но първо трябва да уредя девойчето. Ще ни пуснеш ли?