Краля демон [bg]

— Сладкиши, казваш? Я да видим.

Раиса отвори безмълвно торбичката и я показа на войника. Той бръкна с мръсна ръка и извади едно рулце. Отхапа, ухили се одобрително и си взе второ.

Бузите на Раиса пламнаха и тя впрегна целия си самоконтрол да не дръпне торбичката от лапите му. Ако наистина беше пекарка, трябваше да плати за загубите от собствения си джоб.

— Бива си ги — изкоментира войникът, върна ѝ поолекналата торбичка и избърса устата си с ръкав. — Запази ми няколко и за на връщане. — И с ехидна усмивка махна да продължава напред.

По целия път до отсрещната порта Раиса се гневи. И това ми било представител на кралицата? Най-обикновен крадец и хулиган. Нищо чудно защо Амон не изключва вероятността за народен бунт.

В Южен мост храмът се намираше от едната страна на Пътя, а стражевата кула — от другата, същински символи на доброто и злото. Раиса се облегна върху стената на храма и заоглежда отсрещната постройка. Изглеждаше непревземаема и сякаш ѝ се присмиваше с малките си прозорчета, наподобяващи присвити очи. Просто нямаше начин Гривник и приятелчетата му да проникнат там и да се измъкнат невредими.

Поне можеше да проучи дали онова момиче казва истината — в действителност ли държат трима вехтошари в ареста и ги изтезават?

Вдиша дълбоко и опита да се потопи в заданието си, както се изразяваше Елена. После прекоси Пътя и се озова пред вратата на стражевата кула.

Единственият страж на входа я огледа с видимо отегчение. В помещението зад него неколцина войника играеха на зарове и карти.

— Какво искаш? — излая стражът.

— Ами… ъм… сестра ми Сари… — подхвана с мише гласче Раиса. — Заловиха я кo… гвардейците оня ден. Във Вехтошарника. Казаха ми, че била тук. Просто ѝ нося нещо да яде. — Показа му торбичката от пекарницата.

Стражът я грабна от ръцете ѝ.

— Ще се погрижим да го получи. — Острият му тон не допускаше по-нататъшни приказки.

Е. Това не ѝ вършеше работа.

— Моля ви, сър — настоя тя. — Право ви казвам, много ми се иска да я видя. Три дни минаха и вече се кахъря за нея. Болнава е напоследък и три дни в тъмницата сигур зле ѝ се отразяват.

— Не се допускат посетители. — Той примижа подозрително. — Знаеш го, нали?

Раиса сграбчи ръкава му, но той я блъсна и хвана дръжката на меча си.

— Бягай оттук! Проклета твар такава!

— Умолявам ви. Имам малко пари — продължи треперливо Раиса. — Не са много, ама все пак ако…

Стражът се обърна към нея с лице озарено от интерес.

— Дай да видим колко пари имаш.

— Имам. Ще видите, сър. Ама дали не може, след като… — подхвана Раиса.

Войникът стрелна ръка напред. Сграбчи деколтето на ризата ѝ и я издърпа към себе си.

— Недей да ми остроумничиш, госпожичке. — Свободната му ръка се сви в огромен юмрук и устата на Раиса пресъхна от ужас, но в следващия момент иззад него се чу друг глас.

— Пусни момичето, Слоут. Дай да я видя.

Слоут я пусна и отстъпи настрани.