Краля демон [bg]

Панталоните ѝ бяха твърде дълги и широки в кръста, затова Раиса намери едно въже и го прокара през гайките, а крачолите нави. Ризата, мръснобяла, висеше почти до коленете ѝ. Закопча я до врата, сбърчвайки нос от миризмата на момчешка пот. Върху купчината дрехи намери ярко парче плат и върза косата си с него, после се наметна с пелерината си.

Възможно ли беше да се промъкне нагоре по стълбището и да излезе през вратата, без да го събуди? Трябваше да набере преднина, защото той, за разлика от нея, познаваше квартала.

Сърцето на Раиса така силно барабанеше в гърдите ѝ, че се страхуваше да не разбуди Гривник с тропота му. Тя прескочи проснатото му тяло и стъпи на първото стъпало. Оттласна се с другия крак и изкачи стълбището възможно по-бързо. Очакваше да усети ръката му около глезена си всеки момент. Стигна горното стъпало, погледна надолу и пое дълбока, бавна глътка въздух. Момчето още сънуваше размирния си сън.

Раиса протегна и двете си ръце и побутна двойната порта.

Скръ-ъ-ъ-ъ-ц! Стърженето на пантите прониза утринната тишина. Под нея равномерното дишане на Гривник секна и отстъпи място на сънено възклицание.

Е, вече нямаше връщане назад. Тя бутна вратите, разтваряйки ги докрай, и се смръщи пред ярката светлина. След кратка паническа борба с пелерината си изхвърча от мазето и хукна през вътрешния двор. Пъхна се в пролуката между двете сгради и в същия момент дочу приглушен крясък иззад гърба си.

Изскочи от другата страна като коркова тапа от бутилка и се втурна през тесните улички, без да я е грижа къде се намира или накъде отива, просто решена да избяга по-далеч от похитителя си.

Бяга, докато бодежът под лъжичката ѝ и липсата на въздух в дробовете ѝ я принуди да спре и да свърне в странична уличка. Остана там колкото да си поеме дъх с наострени уши и трескав поглед.

После продължи ходом. Възнамеряваше да намери странноприемница или отворен магазин. Вероятно все някой щеше да се съгласи да извика помощ, стига да го убеди, че за намирането ѝ е обявена награда.

Ала всички кръчми бяха заключени, къщите — също, улиците пустееха в ранния час. Почука по вратите на няколко от по-хубавите сгради, но никой не ѝ отвори. Пък и едва ли някой би я пуснал в дома си в този ѝ вид. Навярно изглеждаше потресаващо — дрипаво, мърляво същество с неопределен пол.

На изток кулите на двореца Превалски брод пробождаха хоризонта, силуетът им се открояваше на фона на изгряващото слънце. Струваше ѝ се на няколко километра разстояние, със сигурност по-далеч от пътя, изминат предишната вечер. Наистина ли едва преди ден с Амон и тайния им ескорт бяха прекосили Вехтошарника?

Нямаше друг избор, освен да си плюе на петите. Запъти се към високите кули, криволичеше през улици и улички с чувството, че изминава по два километра за всеки километър по права линия. Кварталът наподобяваше лабиринта в градината ѝ на покрива, само дето стените му бяха образувани от грохнали сгради, а краката ѝ стъпваха по калдъръм, натрошени тухли, прахоляк и всевъзможни боклуци.