Краля демон [bg]

Това ѝ затвори устата. Тя се изчерви и не продума нито дума повече по въпроса.

Всъщност наистина изглеждаше добре в панталони и то не защото за пръв път виждаше така облечено момиче. В клановете беше обичайна практика все пак.

В лагерите разправяха истории как дребни красиви горски нимфи омагьосвали скитниците и ги предизвиквали с гатанки. Ребека приличаше на същество от тези приказки. Талията ѝ беше толкова тънка, не можеше да я обхване с пръсти, но същевременно притежаваше гъвкавост, която го привличаше.

Стрелна с ъгълчето на окото си Ребека и се запита какво ли ще е чувството да я целуне. „Спри се, Алистър — укори се наум той. — Имаш си предостатъчно неприятности.“ Която и да беше тя, определено можеше да се похвали с влиятелни приятели.

— Ще те оставя на Пътя на кралиците — обяви той, докато я теглеше за ръка между товарните талиги и тълпите работници и магазинери по тясната уличка. — По това време на деня е доста оживено и би трябвало да си в безопасност. Спокойно ще се прибереш зад крепостните стени.

— И сама ще се справя, ако искаш да знаеш — заяви тя и вирна нос.

Той изсумтя.

— Да бе, вярно. Беше си съвсем добре, като те намерих в оная задънена уличка. Само дето Кат и другарчетата ѝ щяха да те изядат с парцалките.

— Защо ме спаси? — полюбопитства тя. — Така де, все пак ти избягах.

На моменти Ребека му се струваше доста остроумна, а в други говореше пълни безсмислици.

— Аз те отвлякох от храма на Южен мост — обясни той. — Ако някой ти пререже гърлото, мен ще обвинят. И бездруго си имам достатъчно неприятности.

— Ще опиташ да спасиш арестуваните Вехтошари, нали? — изстреля тя.

Зъби ханалееви! Защо не се отърва от нея, докато още имаше тайни.

— Как пък ти хрумна?

— Права съм, нали? — настоя тя.

— Е, би било доста глупаво от моя страна, не смяташ ли? — измести въпроса Хан. — За глупав ли ме имаш?

— Не. Чувстваш се виновен, задето са ги арестували. Но ако нямаш пръст в убийствата, значи не си.

Ребека почти се препъна в дългите си панталони и той стисна още по-силно ръката ѝ, за да я задържи.

— Хм. Тоест Вече ме смяташ за невинен?

— Поне що се отнася до убийствата на онези Южняци — уточни тя, но укорителният ѝ поглед говореше, че въпреки това далеч не е невинен. — Ще те спипат, ако опиташ да ги измъкнеш. Навярно очакват подобен подвиг от твоя страна. Вероятно именно заради това са ги тикнали в ареста — за да те изкарат от скривалището ти.

Все едно не го знаеше.

— Е, при всички случаи не е твоя грижа, нали? — След още няколко пресечки щеше да я освободи и…

Внезапно тя заби пети в земята, изривайки пръстта под себе си, и очите ѝ пламнаха от ново хрумване.

— Върни ме в храма на Южен мост — нареди му тя с тона на дукеса. — Забравих нещо.

— Да не откачи? — Гласът му проехтя по-силно от очакваното и няколко минувача впериха поглед в него. — Нали оттам идваме — продължи по-тихо. — Едвам се измъкнах и не възнамерявам да се връщам.