Краля демон [bg]

Въпреки това Хан изпитваше глухата болка на съжалението, на неизречените думи. Птица замина за лагера Демонаи в нощта на междуклановата среща. Кой знае кога щеше да я види отново.

Членовете на клана показаха щедрост към новия си бранител — получи коня подарък, заедно със седлото и амуницията, а освен това му връчиха и кинжал, меч и лък. Облякоха го в прекрасна нова пелерина да го пази от дъжда, а в кесията на колана му дрънкаха монети.

Жарава беше не по-зле оборудван. Доброто му настроение се завърна и вече се смееше, ръсеше шеги и съчиняваше нови имена на Хан, отразяващи високия му статус. Имена от рода на Магоубиец, Магьосническа гибел, Сър Хансън Вещерняк, Избавител на клановете.

Жарава изглежда с радост оставяше зад гърба си Морски борове и клановите сплетни. Навярно се надяваше, като се откъсне от родната земя, да намери начин да си втълпи, че нищо не се е променило.

Амулетът от Елена висеше на сребърна верижка около врата на Хан — представляваше ловец с лък, изкусно изваян от яспис и нефрит. Той го носеше над дрехите си, та да го вижда всеки. Под туниката му обаче медальонът със змията, увита около магьоснически жезъл, пареше до кожата му, непрестанно поглъщаше магия и я съхраняваше в себе си.

Болката от всички преживени загуби пробождаше като с нож сърцето му, но времето и постоянното ѝ присъствие я бяха притъпили дотолкова, че почти не я усещаше. Чувството му за вина беше друго нещо, но и с него щеше да се научи да съжителства.

Зад гърба му се простираше Превалски брод — градът, който го сдъвка и изплю все едно е прасковена костилка. Освен с него, се разделяше и с планинските лагери, където през момчешките си години прекарваше почти всяко лято. Оставяше зад гърба си и предателството на клана, толкова време укривал тайната на наследството му.