Краля демон [bg]

Трудно превъзмогваше мисълта, че единствено средата и облеклото я правеха разпознаваема. Това ли представляваше тя — случайна брънка от древна линия кралици? Какво пречеше да хванат първото срещнато на улицата момиче, да го напудрят и да го сложат на нейното място? Тя имаше ли изобщо вродена способност да изпълнява такава важна роля?

Улиците гъмжаха от гвардейци с оръжия и страховита осанка, ала никой от тях не я разпозна. Наоколо не се носеха слухове, както се очакваше, ако отвличането ѝ бе станало обществено достояние. Озадачена, Раиса спря и заговори един човек — мъжът метеше стълбите пред магазина си.

— Били отвлекли някой. Затова ли по улиците е пълно с гвардейци?

Магазинерът поклати глава.

— Не съм чул нищо за отвличане. Стражата е нащрек заради убийствата в Южен мост. Претърсват всички кръчми, странноприемници и складове във Вехтошарника. Само ми спъват работата. Мен ако питаш, щом уличните плъхове искат да се трепят един друг, нека се трепят. — Озърна се наоколо и понижи глас. — Разправят, че бил оня Гривник Алистър. Кръволок ненадминат.

Раиса не се сдържа и хвърли поглед през рамо. Гривник се мъкнеше на около пресечка разстояние — или се надяваше да не го видят с нея, или тя да не го види. Кой знае?

Мисълта, че върви по петите ѝ, че я преследва както в историята за Ханалеа и разбойника, я вълнуваше.

Ала това не беше приказка. Случваше се наистина. И Раиса възнамеряваше да разбере какво точно се случва.

В полезрението ѝ изникваха кулите на моста. Стражницата сякаш клечеше в засада в отсрещния му край, откъм Южен мост. Представляваше ниска, масивна каменна постройка с малки зарешетени прозорчета, насред павиран двор и конюшни в задната ѝ част. Над сградата се вееше знамето с герба на Сивия вълк, оповестявайки присъствието на кралицата дори сред мизерията на Южен мост.

Пред портата на моста се извиваше по-дълга от обичайното опашка. И в двата края стояха по половин дузина въоръжени до зъби стражи и разпитваха всеки желаещ да го прекоси. Стомахът на Раиса подскочи. Нямаше как да остане неразпозната от хората, изпратени със задачата да я открият.

Без да му мисли много, свърна встрани и влезе в една пекарна. На витрината на помещението, относително чисто и добре поддържано, бяха подредени медени рулца, месни пайове и всякакви сладкиши. Момчето зад тезгяха носеше червена вълнена шапка с широка увиснала задна част, в която бе прибрал косата си.

— Добро утро — поздрави го Раиса. — Искам осем медени рулца за из път. И шапката ти.

След кратко пазарене Раиса си тръгна от пекарната с осем медени рулца и коса, скрита под шапката на продавача.

„Сигурно ще въшлясам“, помисли си тя.

Гривник я чакаше отпред. Сграбчи я за китката и я дръпна в един вход.