Краля демон [bg]

— Вехтошари! — изстреля тя. — Вие сте Вехтошари!

Момичето подскочи и се огледа нагоре-надолу по улицата, преди да отвърне:

— Нищо подобно. Кой ти каза?

— Гривник ли ви изпрати? — попита Раиса, бясна, задето я спипаха толкова лесно. — Е, може да му предадете, че не ме интересува колко улични хулигани е насъскал по мен; аз не съм…

— Я да мълчиш! — прекъсна я момичето, колкото ядосано, толкова и уплашено. — Нямаме нищо общо с далаверите на Гривник Алистър. Той вече не е от Вехтошарите. Няма дума във Вехтошарника. А сега да видим какво криеш в тая торба, хмм? — Бандитите запристъпваха към нея, а тя заотстъпва назад, докато гърбът ѝ опря о стената на сградата.

По-голямо момче в протрито палто от червено кадифе се пресегна да пипне косата ѝ и тя шляпна ръката му. Той се усмихна и разкри език, почервенял от дъвчене на шиполист.

— Имаш ли си семейство, момиче? Някой, дето би платил да си те върне? — Приведе се към нея и от миризмата на шиполист в дъха му тя се просълзи. Нервните му движения не оставяха съмнение, че често злоупотребява с шиполист.

— Ето къде си била, Ребека! — Всички се завъртяха към Гривник, който крачеше важно по улицата, досущ като пиратски принц, облечен в кланови дрехи от глава до пети: клин, ботуши и протрито палто от еленова кожа.

Той кимна на останалите Вехтошари.

— Здрасти, Кадифе, благодарско, че си се погрижил за девойчето ми, друже. Казвам ти, таралеж в гащите е.

Пред смаяния поглед на Кадифе Гривник сграбчи Раиса за ръката и я тикна зад себе си, заставяйки между нея и останалите. Сложи нещо в дланта ѝ и тя усети студения допир на метал. Ножът ѝ. Тя го стисна и надникна иззад гърба на Гривник, замаяна от недоумение.

Вехтошарите го зяпаха с живия интерес, резервиран за убийците, прелюбодейците, кралете, актьорите и други прочути личности.

Всички, с изключение на татуираното момиче. Нейното изражение съчетаваше по-сложни чувства: смесица от гняв, желание и ядно разочарование.

„Влюбена е в него — прецени Раиса. — А той я е зарязал.“

— Разкарай се, Алистър — направи опит да го прогони татуираната. — Това девойче е наше.

— Ъ-ъ, Кат — отвърна той. — Аз пръв си я видях. Няма много кяр за шайкаджийка като теб, ама поне е хубавичка.

— Тя ли те преби така? — подхилна се злобно Кат. — Или бяха Южняците, както разправят всички?

— Какво имаш в косата бе, друже? — поинтересува се Кадифе. — Кръв или кал?

Гривник пипна главата си, озадачен за момент.

— O, да — отговори, като му просветна. — Изпробвам нов цвят. Отива ли ми?

— Крие се от копоите, браточки — изкоментира Кат. — Вече не му стиска и по улиците да се весне.

— Да не би да се връщаш при нас, Гривник? — попита с надежда в гласа едно по-младо момче. — Добра плячка имаше, когато ти ни беше главатар. — Той залепи длан върху устатата си и стрелна уплашен поглед към Кат.