Смъртта на царете [bg]

Юлий начерта с въглен върху парче пергамент всичко, което можаха да видят, за да има какво да покаже на другите. Гадитик го гледаше мълчаливо и намръщено. После измърмори:

— Няма да стане.

Юлий спря да чертае и се надигна да огледа още веднъж. И двамата не носеха броня — и за да се движат по-бързо, и за да не може слънцето да се отразява в нея и да издава къде се намират. После седна, довърши скицата и я огледа критично.

— С кораб наистина няма да стане. — На лицето му се изписа разочарование.

Плаваха с възможно най-голямата бързина и се готвеха ден и нощ за предстоящата битка с Целз. Юлий би заложил и последните си пари на способността им да превземат пиратския кораб на абордаж и да го пленят бързо, като дадат малко жертви. Но сега, когато гледаше залива, сгушен между три планини, цялото им планиране му се струваше напразно.

Островът всъщност се състоеше само от три високи върха, ограждащи малък залив. От високата си и много удобна точка за наблюдение двамата виждаха, че между трите върха има протоци с дълбока вода, така че откъдето и да нападнеха Целз, той можеше да тръгне по друг от протоците и да изчезне в морето, без да бърза и без да се изложи на опасност. Три кораба биха могли да го приклещят, но понеже имаха само два, това просто не можеше да стане.

Далече долу Юлий видя делфини — плуваха около кораба. Беше красиво и той помисли, че би искал да се върне тук. Отдалече, от морето, планините изглеждаха мрачни и стръмни, сиво-зелени под слънчевите лъчи, но сега, отвисоко, пред него се откриваше разкошна гледка. Въздухът беше толкова ясен, че се виждаха дори храстчетата и камъните на другите два остри върха, и двамата с Гадитик не се осмеляваха да помръднат: ако пиратите забележеха движение, единственият им шанс за отмъщение щеше да се стопи.