Политичестки ред и политически упадък [bg]

Науката за администрацията, твърди Уилсън, възниква в Европа и отсъства в Америка, където „административните практики не се извършват с необходимия безпристрастен научен подход. Отровната атмосфера на градските власти, уродливата задкулисност на държавната администрация, бъркотията, синекурщината и корупцията на вашингтонската бюрокрация не ни позволяват да вярваме, че в Съединените щати съществува ясна представа какво представлява добрата администрация“.

Административната система, за която се застъпва Уилсън, е в основата си тази, която по – късно описва Макс Вебер, а именно строго разграничение между политика и администрация в рамката на взаимоотношенията принципал – агент. Администраторите са само агенти, чието единствено задължение е ефективното изпълнение на решенията, каквато е задачата на бюрокрацията на някоя от модерните корпорации, които започват да възникват. Уилсън знае немски и се позовава на Хегел и бюрократичните модели на Прусия и Франция, чиито правителства „са твърде ефективни, за да се лишим от тях“. Те са и твърде автократични, за да са подходящи за американската демокрация, но все пак служат като ориентири за реформа. Най – важното е, че той следва традицията на Александър Хамилтън с твърдението, че силното централизирано управление е необходимо както при регулирането на железниците и телеграфа, така и за контролирането на големите корпорации, които в много случаи се опитват да монополизират пазарите. В свое изявление, което перфектно обобщава дилемата на американското управление, той заявява: „Англичаните дълго време и успешно изучават изкуството на ограничаване на изпълнителната власт, пренебрегвайки изкуството на нейното усъвършенстване. Те са се научили много повече да контролират, отколкото да стимулират управлението и са по – заинтересовани да го направят справедливо и умерено, отколкото добре организирано и ефективно.“ Както ще видим, бащата на американската държавна администрация много трудно прилага на практика своите теории като президент.

Законът „Пендълтън“ е изготвен от реформатора Дормън Итън и съчетава най – важните отличителни белези на британската реформа. Законът възстановява Комисията за реформа на държавната администрация (чийто втори председател е Итън) и предвижда изграждането на меритократична администрация, назначенията в която вече не са привилегия на партиите и Конгреса. Той преустановява практиката служителите да връщат част от заплатата си на партията, която ги е назначила, но не допринася за изграждането на по – ефективна държавна администрация в съответствие с реформите Норткоут – Тревелиан поради егалитарната американска политика. Законът обаче въвежда изискванията за административни назначения чрез конкурсни изпити въз основа на качествата и компетентността на кандидатите. Целта на британската реформа е привличането на възпитаници на Оксфорд и Кеймбридж на държавна служба, докато в държавната администрация на САЩ не се назначават възпитаници на Харвард и Йейл, а кандидати с по – скромна образователна подготовка.