Произход на политическия ред [bg]

Китайското управление в династия Ранна Хан всъщност отговаря на всички тези критерии на съвременната бюрокрация. Много от предишните патримониални длъжностни лица остават на служба особено през първите дни от царуването на Гаодзу, тъй като императорът се нуждае от помощта на своите съюзници срещу Цин и в гражданската война за консолидиране на управлението си. Но в централната администрация служителите на патримониални постове постепенно биват заменени от избрани според по–неперсонален принцип. Възниква все по– строго разграничение между дворцовите сановници и постоянната бюрокрация, ангажирана с осъществяването на решенията на владетеля.

През 165 г.пр.Хр. се издават постановления за висшите длъжностни лица в Китай да определят фиксирани квоти за отличили се млади мъже за служба в бюрокрацията. При царуването на император У на длъжностните лица е разпоредено да поръчителстват за разбирането за семеен дълг и почтеност на своите кандидати. През 124 г. номинирани от провинциите ученици са изпратени в Имперската академия в столицата Чанан за проверка. Най–добрите от тях продължават обучението си още една година с преподаватели във висши учебни заведения и учени въз основа на одобрените конфуциански текстове, след което отново полагат изпит за постъпване на висока държавна служба. Създадени са и други начини за набиране като комисии, които пътуват из империята, за да търсят талантливи хора, състезания, на които публиката е поканена да напише есе за моралното или материалното състояние на империята. Подобни неперсонални методи позволяват на хора от нехански етнически произход да заемат високи постове като военачалника Гунсун Хунйе, хунну[56] по произход.

През 5 г.пр.Хр., когато регистрираното население на Китай достига шестдесет милиона, вече около 130 000 бюрократи служат в столицата и провинциите. Създават се училища за обучение на млади мъже от седемнадесетгодишна възраст, където проверяват способностите им да четат различни ръкописни стилове, да водят счетоводство и т.н. (По време на династиите Тан и Мин системата за изпитване и назначаване на държавна служба изключително се усложнява.) По времето на Хан все още съществува силен патримониален елемент: високопоставени служители могат да препоръчат свой син или брат за висок пост, а и системата за номиниране очевидно не е предпазена от лични влияния. Както и при по–късните династии, степента на меритокрация е силно ограничена от образователните изисквания: само семейства с висок статус имат грамотни синове и следователно отговарят на условията за номиниране и изпитване.