Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Марго взе чаша чай и седна, Никълъс направи същото. Марго отказа яйцата.

— Мисля, че не мога да преглътна никаква храна.

Скай улови погледа, който си размениха Марго и Никълъс – на съчувствие, както й се стори, и на разбиране.

— Тежка нощ? – попита тя и Марго кимна.

Скай не попита нищо повече, защото знаеше, че вероятно някой бе загинал, затова те бяха толкова възбудени. Стана, отвори един от горните долапи и измъкна от дъното кутия френски шоколадови бонбони, която бе скрила там точно за някакъв такъв момент. Марго единствена щеше да разбере какво представляват и Скай си помисли, че може би щеше да ги оцени. Постави кутията на масата пред французойката и седна отново.

Марго дълго гледа шоколадовите бонбони, преди да срещне погледа на Скай.

— Наистина си толкова мила, както всички твърдят – каза й тя. След това, преди Скай да успее да прецени дали това беше комплимент, или не, Марго добави: – Благодаря.

Този път Скай не можа да разгадае погледа, който хвърли Никълъс на Марго – предупреждение може би. Марго си избра бонбон, отхапа от него и напрежението в стаята от каквото и да се бе случило през нощта, се отдръпна като отлив.

Говориха за О’Фарел, който бе израснал в Чикаго, преди да постъпи в Харвард, и никога не бе искал да се затвори в офис в някакъв небостъргач. Така че станал пилот и летял за компанията „ПанАм“, преди да дойде в Англия, за да участва във войната, каза той. Но не издаде онова, което Никълъс бе разказал на Скай – че бе дошъл по времето когато Законът за неутралитета бе все още действащ, с риск да отиде в затвора.

— Можеше да си останеш в Америка – каза Скай, като не искаше да се възползва от оказаното й доверие, но държеше да му покаже, че уважава стореното от него. – Щеше да бъде по-безопасно.

О’Фарел бръкна в джоба си за една „Лъки Страйк“, запали я и издиша дима, преди да отговори: – Щеше да е същото, като да гледаш през оградата как някакъв грубиян измъчва дете и да отминеш, защото се случва в чуждия двор.

Скай се наведе и го целуна по бузата.

— Благодаря – каза той, като се изчерви и започна да се опитва да долее пълните все още чаши на останалите с шампанско, за да прикрие пропукването на светската си фасада.

— Значи, установихме, че О’Фарел е герой – каза сухо Марго. – А какво да кажем за нашия ескадрилен командир? Какъв е бил като момче?

Дойде ред на Скай да издиша дима, преди да отговори. Това ли е момичето? – бе попитала някога една злобна жена, сякаш Скай бе нещо по-лошо от вонята на гниещите рибни кости по пристанището. Това е Скай, бе отвърнал Никълъс, като не допусна леля му да унижи новата му приятелка.

— Беше почтен – каза тя, докато един спомен се преливаше в друг. Никълъс, който й казва, че не може да плува, и след това се придвижва с ръце по въжения мост дори след като кожата му се обели по дланите. – И много смел.