Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Туника? – повтори Никълъс, който се появи по бански гащета. – Скай Пенроуз не се занимава с някакви си туники, освен ако не е съвсем различна от момичето, което познавах някога. Освен това сме на крачки от водата.

Бърза като риба, Скай се спусна покрай него и излезе през вратата.

— Тогава какво чакаш?

И се затича, смеейки се, надолу по алеята към пясъка, но той я настигна близо до водата.

Наложи се да повървят известно време навътре, за да започнат да плуват, но тогава Скай го задмина и дръпна напред. Плуваше напред и напред, навътре в залива Солент, като дори не знаеше дали той я следва, плуваше далеч от Никълъс Крофърд в банските си гащета, с голи и силни крака, с голи гърди по които окосмена линия се спускаше надолу към кръста му. Гребеше все по-силно, като с плуване искаше да се отдалечи от предателската топлина на своето тяло, която изобщо не се дължеше на слънцето.

Накрая се задъха, намали скоростта и се обърна, легна по гръб, сигурна, че е успяла да се окопити, че физическите усещания на тялото й бяха резултат от упражненията, нищо повече.

Трябваше да се връща към брега. Но Никълъс застана до нея, като се задържаше на повърхността, нещо, което бяха правили милиони пъти заедно.

— Именно от това имах нужда – каза спокойно той.

— И аз – тя затвори очи и някакво видение изплува под клепачите й.

— Представи си – каза тя, като облече видението в думи, – че няма никаква война и всеки ден пилотираме самолети само за удоволствие, до Франция и Кайро, и Кейптаун. А всеки уикенд прекарваме в залива в Корнуол…

Тя замълча, когато осъзна, че е включила Никълъс в своята мечта. Обаче неговите мечти бяха свързани с Марго.

— И плуваме, и готвим миди за вечеря, и заспиваме на пясъка – гласът на Никълъс, който с такова желание бе подзел незавършеното й изречение, заглъхна също така внезапно, както и нейният.

Скай не можеше да говори. Нейните думи и неговото неочаквано продължение опариха гърлото й, сякаш бе изпила цял океан солена вода. Погледна нагоре към ослепителната синева на небето, което в момента изглеждаше по-безопасно, отколкото водата. Защото въпреки че не можеше да се озове в Корнуол, заспала на пясъка до Никълъс, лежеше до него във водата, като си припомняше как очите му шареха по тялото й на прага на вилата. И трябваше веднага да престане.

— Какво се е случило с коленете ти? – попита тя в опита си да намери неутрална тема.

— Счупени подемни лостове.

— Лоша работа.

В продължение на дълги минути се чуваше само лекото плискане на вълните, случаен писък на чайка – докато течението не я отмести встрани и върховете на пръстите й докоснаха тези на Никълъс. Беше като шепот, нищо повече, приключило, преди да се осъществи, но тя усети как пукнатината се разпростира навсякъде.

Последвалият плясък й показа, че единствено тя бе усетила нещо. Никълъс просто бе чакал, за да възпроизведе един от любимите на Скай детски номера – да го изненада неподготвен и да го завлече надолу във водата. Повлече я за ръката, но тъй като бе научил номера от нея, тя знаеше как да се промуши и да се гмурне под него. Той я хвана за глезена, като не й пречеше да избяга, както тя винаги бе правила с него, и започна да я гъделичка по стъпалото.