Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Изведнъж драконът-магьосник се намръщи. Имаше още едно изменение в магическата матрица на какавидената камера. То не беше дело на същия, който е създал всичко останало. И все пак нямаше никаква логика, освен ако не беше дело на етерния дракон. Крас продължи да го изследва.
Затворът му изведнъж се раздвижи, подмятайки го на всички страни. Тъмнината стана сива, но после отново почерня. Крас се завъртя… Той реагира инстинктивно — тялото му се изкриви, ръцете и краката му се изпънаха, пречупвайки се в ъгли, несъответстващи на елфската му форма. От пръстите му изникнаха нокти. Люспи покриха кожата му, а носът и устата му се изпънаха напред в една дълга и заострена муцуна. От гърба му израснаха криле, а от робата му не остана следа.
Размахвайки силно криле, Кориалстраз забави и после спря полета си. Червеният левиатан изрева от огромното усилие, което му костваше това. Докато възстановяваше равновесието си, той се опита да проумее какво се бе случило. Само проучваше онова място, а затворът му се преобърна наопаки.
Очевидно етерният дракон беше стигнал по-близо до спасението си, отколкото си е представял. За негово съжаление, той не е притежавал хитростта или знанието как да се възползва от уникалността си. Но сега Кориалстраз се изпълни с надежда. Имаше голям риск, но по-добре риск, отколкото цяла вечност затвор или очакване на пленителя си. Синестра със сигурност щеше да се е подготвила, преди отново да отвори капака. Червеният трябваше да успее да се измъкне.
Този път много по-внимателно, Кориалстраз разгледа отново отслабеното място и влиянието му върху цялата матрица. Той не се изненада колко бързо откри как странните енергии на етерния дракон бяха засегнали матрицата като вирус в смъртно тяло. Двете сили бяха достатъчно близки и сега същността на предишния пленник беше преобразувала оригиналното заклинание, създавайки модел, който създателят на какавидената камера никога не би могъл да предвиди. И точно там, където магическата матрица беше най-силно засегната, Крас откри това, което почувства като слаба връзка — мястото, към което трябваше да насочи усилията си.
С опитното око на някой, добре усвоил магията, може би по-слабо само от най-великия син дракон, Кориалстраз бавно започна да разглежда измененото място. Най-накрая откри нишката, която, ако се премахнеше внимателно, можеше да разплете всичко останало и теоретично да му отвори път към изхода. Вече започнал да усеща клаустрофобия, Кориалстраз предпазливо започна да прерязва нишката. Моментално цялата камера се разтресе и тъмнината отново просветна в сиво. Червеният дракон събра кураж. Свободата беше близо…
Измененото място напълно се разпадна, но това изобщо не беше целта на дракона. Матрицата се разнищи, а разнищеното място започна да се разраства. Кориалстраз бързо се опита да го свърже отново, но щетите вече бяха твърде големи, за да ги възстанови. Напрежението на останалата част от заклинанието, което поддържаше структурата на камерата, се увеличи стократно.
Камерата се срути, а сивотата притисна червения дракон от всички страни. Кориалстраз изрева. Внезапното разрушение на затвора му освободи нови и ужасни сили, които заплашваха да го разкъсат. Кориалстраз бе хванат във водовъртеж, който придоби чудовищни размери. Колкото и да опитваше, драконът не можеше да спре въртенето.
Всичко това се случваше в контейнер, който, гледан отвън, изглеждаше, че може да побере не повече от една ябълка. Но това по никакъв начин не успокояваше Кориалстраз. Той имаше чувството, че цял Азерот се руши и вселената всеки момент ще го последва. Драконът искаше да се освободи от какавидената камера и желанието му се изпълни… и може би вечно щеше да съжалява за това.
Кориалстраз размахваше огромните си криле отново и отново, но усилието да се пребори с толкова мощна стихия бързо го остави без дъх. Пред него се разкри окото на водовъртежа — завихрена маса от сиво, черно и червено. Драконът се приближи към него и невидими сили го притиснаха още по-напред. Той имаше чувството, че костите му ще се превърнат в прах, а плътта му ще стане на пихтия. За цялото си съществуване не беше изпитвал подобна непоносима болка.
В този момент драконът реши, че има едно последно нещо, което може да направи. Имаше вероятност да му донесе повече страдание и още по-ужасна смърт, но му даваше и надежда.
Кориалстраз се концентрира колкото можеше, насочвайки цялата си магия за защита. Усилието го изтощи още повече и той едва не изгуби съзнание. Но все пак заклинанието му издържа. Червеният левиатан разгледа водовъртежа и потърси центъра му. Трябваше да е изключително точен. Всичко друго означаваше сигурно самоубийство.