За духа на законите

Всяка година преторът е съставял списък или табло на лицата, които е избирал за изпълнение на съдийската длъжност през годината на неговия мандат. За всяко дело били назначавани достатъчен брой съдии. Почти същото сега се практикува в Англия. Особено благоприятно за свободата е било това, че преторът е вземал съдии със съгласието на съдещите се страни. Голямата част от отводите, които сега се правят в Англия, идат, може да се каже, от тази практика.

Тези съдии са били длъжни само да установяват факти, например била ли е, или не е била изплатена някоя сума; било ли е или не извършено някое деяние. Но що се отнася до правото, доколкото то изисква някои специфични способности, то е било внасяно за обсъждане в трибунала на центумвирите.

Царете са си запазвали правото на съд по криминалните дела; от тях това право е минало у консулите. По силата на тази съдебна власт консулът Брут е предал на смърт децата си и всички, които са участвували в съзаклятието в полза на Тарквиний. Тази власт е била прекомерна. Консулите са имали вече военна власт и сега започнали да я използуват в гражданските дела; и техните съдебни решения, лишени от всякаква правна форма, стават по-скоро актове на насилие, отколкото присъди.

Това е довело до изработването на закона на Валерий, който е позволявал да се апелира към народа за всички разпореждания на консулите, застрашаващи живота на гражданина. И консулите не са можели вече да издават смъртни присъди срещу римски гражданин без волята на народа.

Ние виждаме, че при първия заговор за връщане на Тарквиниевци виновниците съди консулът Брут, а при втория — на съд се събират комитиите и сенатът.

Законите, които били наречени свещени, са били дадени на плебеите-трибуни, които образували корпорация с много големи претенции в началото. Не може да се каже какво е било по-силно — дръзката взискателност на плебеите или отстъпчивостта и склонността към съгласие на сената. Законът на Валерий е разрешавал апели до народа, т. е. до народа, който се е състоял от сенатори, патриции и плебеи, но плебеите постановяват с апели да се отнасят само към тях. Скоро бива повдигнат въпросът, дали плебеите могат да съдят патрициите; това става предмет на много разпри, които делото на Кориолан поражда и които завършват с това дело. Кориолан, обвинен от трибуните пред народа, е твърдял, противно на духа на Валериевия закон, че той като патриций може да бъде съден само от консули. Плебеите, също против духа на тоя закон, претендират, че единствено те могат да го съдят; и го осъдили.

Законът на дванадесетте таблици променя това положение. Той постановява, че животът на гражданина не може да бъде решаван другаде освен на големи народни събрания. Така съсловието на плебеите, или, което е все едно, комитиите по триби започват да разглеждат само престъпления, които се наказват само с парични глоби. За произнасяне на смъртна присъда е бил необходим закон; за наказание с глоба е бил необходим плебисцит.