Човек без куче [bg]

— Какво по-конкретно обсъждахте?

— Нищо особено. Оплака се, че се чувствал зле и не издържал повече в дома на родителите ни. Изпитваше срам. Посъветвах го да се вземе в ръце и да се държи естествено, все едно нищо не се е случило. Попитах го какви планове има за бъдещето. Искал да замине някъде и да си довърши романа.

— Какъв роман?

— От… от близо десет години Роберт работи по свой писателски проект. Вероятно е смятал да се възползва от ситуацията, и без друго предполагаща изгнание, да се оттегли някъде и да довърши книгата.

— Разбирам. Да е споменал самоубийство?

— Не — поклати глава тя. — Мина ми през ума, разбира се, но според мен Роберт не е склонен към автоагресия. И все пак не съм напълно сигурна. Той преживя много, ала никога не е говорил за самоубийство. Честно казано, не съм се страхувала, че ще посегне на живота си. Знае много добре…

— Какво?

— Знае много добре колко ще му се ядосам, ако постъпи като страхливец — изсмя се тя. — Ако трябва, ще го намеря в подземното царство и ще му поискам обяснение.

— Майка ви спомена, че след случилото се в риалити предаването Роберт е посещавал психотерапевт. Вярно ли е?

— Да, ходи няколко пъти на психолог.

— Случайно да знаете името му?

— За съжаление не.

— А Хенрик?

— Питате дали… дали Хенрик е склонен към самоубийство?

— Да.

— Не, изключено е. Мислих и по този въпрос, но няма логика. Ако Роберт или Хенрик… или и двамата… са се самоубили, защо още не сте намерили телата им? Няма как просто да се изпарят!

— Може да са скочили в реката — предположи Гунар Барбароти. — Още не сме започнали акция по издирването им там, защото не разполагаме с такива данни. Интересува ме за какво разговаряхте с Хенрик в понеделник вечерта и какво впечатление остави у вас. Хрумна ли ви нещо ново след последния ни разговор?

— Не, нищо. Непрекъснато се връщам към онази вечер, но не откривам нищо особено. Както ви казах, припомнихме си детството им. Често ходех да ги гледам. Хенрик ми разказа малко за Упсала… и спомена някоя си Йени, но по мое мнение връзката им не е сериозна. Съжалявам, господин инспекторе, но не мога да си измислям неща, които не съществуват.

— А във вторник?

— Тогава не разменихме повече от две-три думи. Въобще не сме оставали насаме. Беше голяма лудница, защото празнувахме двоен юбилей. По време на празненството поздрави рождениците с песен. Хенрик има много хубав глас.

— По кое време тръгнахте към хотела? Предполагам, този път заедно със съпруга ви.

— Да. Малко след единайсет и половина.

— Сбогувахте ли се с Хенрик?

— Да… да, разбира се.

— Какво ви направи впечатление?

— У Хенрик ли?