Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
— Пенроуз? — повтори любопитно тя. — Роднини ли сме?
— Почти всички на Скоул са роднини. Имаме само пет фамилни имена: Пенроуз, Фицуйлям, Дьо Сал и Олсън.
Имената бяха различни като произхода на островните обитатели. Катрин стисна ръката на Майкъл и го представи:
— Мистър Пенроуз, това е съпругът ми, капитан Мелбърн. За първи път представяше Майкъл с името на Колин и чувството беше повече от странно.
— За мен е удоволствие, мистър Пенроуз — проговори спокойно Майкъл. — Какво означава констейбъл?
— Управител на лерда, макар че имам и други задължения. — Дейвин разтърси ръката му и даде нареждане да натоварят багажа. Само след минути каретата се насочи към стръмните скали, които заобикаляха залива.
— Тунел ли има? — попита Майкъл. Дейвин кимна.
— Прокопан е преди около петдесет години с помощта на миньори от Корнуол. Това е най-добрият залив на острова, но е бил безполезен, преди да прокарат тунела.
Катрин погледна навън и видя, че пътят се изкачва стръмно и изведнъж изчезва в тъмен отвор на скалите. Светлината изчезна рязко и тя се уплаши. Шахтата беше ниска и тясна, точно колкото да мине една карета.
— Понитата явно са много силни, щом ни изкачиха по стръмния склон.
— Така трябва — отговори констейбълът. — Единствените коне са собственост на лерда. Всички останали използват волове и понита.
Излязоха на светло и пътят се разшири. Малкото дървета бяха разкривени от вятъра, но около пътя растяха буйни бодливи храсталаци, отрупани с жълти цветчета.
Когато стигнаха до средата на острова, минаха покрай разпръснати селски къщи, построени от грамадни сиви камъни, и покрай добре поддържани ниви. Влязоха в малка долина, изпълнена с големи дървета и покрита с диви зюмбюли, и Катрин се оживи. Мястото беше наистина прекрасно. Нямаше да й бъде трудно да го обикне.
Слънцето се скри зад хоризонта. Най-после пристигнаха в резиденцията на лерда. Масивната сграда беше увенчана с кули и зъбери и приличаше на средновековен замък. По-късно бяха пристроили стопански и други сгради, които й придаваха по-нормален вид. Дейвин слезе пръв и помогна на Катрин.
Тя приглади роклята си и се обърна към жената на средна възраст, която бе излязла от къщата.
— Добър вечер, мисис Мелбърн, капитан Мелбърн. Аз съм икономката, мисис Трегарон. Багажът ще бъде отнесен в стаята ви. Лердът желае да ви види веднага.
— Пътувахме дълго и сме изтощени — възрази Майкъл. — Жена ми би желала да се освежи, преди да се представи на дядо си.
Икономката го погледна загрижено.
— Лердът изрично заяви, че трябва да ви види веднага.
— Няма нищо, Колин — усмихна се Катрин. — Без съмнение и той е любопитен да ме види, както аз него.
Той я погледна в лицето и кимна.
— Както желаеш.
Катрин отново се наслади на топлите му грижи. Взе ръката му и двамата последваха мисис Трегарон. Къщата беше като лабиринт, претъпкана с мебели, характерни за старите домове. Високи кресла стояха редом с богато резбовани якобински дъбови скринове, изтънели гоблени висяха редом с картини на сковани елизабетианци. Катрин хвърли поглед към портретите и веднага забеляза аквамариновите очи.
Коридорът беше безкраен, но останаха на партера. Най-после спряха пред огромна дъбова врата. Мисис Трегарон почука и отвори.
— Пристигнаха, милорд.
— Да влязат — отговори заповеднически дълбок глас. Катрин вирна брадичка. Истинската игра започваше.
21
Безкрайно благодарна за присъствието на Майкъл, Катрин влезе в спалнята на дядо си. Две лампи осветяваха строгото лице на старец, облегнат на безброй възглавници в масивното легло с балдахин. Тя затаи дъх, смаяна от чувството, че дългото, набраздено от бръчки лице и гъстата сребърносива коса й изглеждат толкова добре познати. Ако баща й беше доживял тази възраст, щеше да изглежда по същия начин.
Явно нейната външност също го изненада, защото костеливите ръце се вкопчиха в одеялото.
— Приличаш много на баба си.
— Съжалявам, че не съм имала възможност да се запозная с нея, но се радвам да те видя. — Тя пристъпи към леглото и взе ръката му. Костите под старческата кожа изглеждаха крехки, но очите горяха с непоколебима воля за живот. Аквамаринови островни очи. Тя стисна ръката му и отстъпи крачка назад. — Дядо, това е съпругът ми, капитан Мелбърн.
Майкъл се поклони с искрено уважение.
— За мен е чест да се запозная с вас, сър.