![Лотарията [The Winner - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Лотарията [The Winner - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лотарията [The Winner - bg]». Краткое содержание книги:
Лу Ан няма нищо. Живее в стара каравана с малкото си момиченце и вечно пияния неудачник, който е негов баща. Работи като келнерка в крайпътно заведение и мечтае дъщеря й да има по-щастлива съдба.
Лу Ан дори не подозира, че откаже ли на Джаксън, ще умре. Приема съблазнителното предложение, за да започне нов живот. Тя не знае, че е една марионетка в грандиозен спектакъл, режисиран от гениален психопат. И ще трябва да плати твърде висока цена.
„Лотарията“ е кошмарната версия на сбъднатата американска мечта. А Лу Ан е героиня на нашето време — силна, умна, оцеляваща.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=66946
Когато Ригс потегли, хвърли последен поглед към масивната сграда зад себе си. При толкова много прозорци на фасадата нямаше как да се ориентира към онзи, зад който бе застанала Лу Ан Тайлър със скръстени на гърдите ръце. Гледаше го, а на лицето й бяха изписани тревога и чувство за вина.
24
Хондата намали, отби по страничен път и мина по дървен мост над малък поток; после изчезна сред гъстата гора наоколо. Антената закачаше някои от надвисналите клони и върху предното стъкло се изсипваха едри капки роса. Напред, под чадър от дъбове, се виждаше паянтова къщичка. Хондата влезе в тесния заден двор, а оттам — в малка барака зад постройката. Мъжът затвори вратата па бараката и отиде в къщата.
Донован разтри кръста си, после врата си в опит да отстрани последиците от сутрешните си каскади. Все още видимо трепереше. Свали палтото си и отиде в малката кухня да включи кафеварката. Докато нервно пушеше цигара в очакване на кафето, погледна през прозореца с известна тревога, макар да бе почти сигурен, че никой не го е проследил. Потърка челото си. Къщичката бе изолирана, а и хазяинът не знаеше нито истинското му име, нито причината, поради която бе решил временно да се настани тук.
Кой ли, по дяволите, беше мъжът в пикапа? Приятел на жената или случаен очевидец? И тъй като бе забелязан, Донован трябваше да обръсне брадата си и да промени някак косата си. Щеше също така да наеме друга кола. Хондата бе повредена, а и човекът с пикапа може да беше записал регистрационния й номер. Ала Донован бе взел хондата под наем, при което не бе използвал истинското си име. Не се опасяваше, че жената ще предприеме нещо, но мъжът можеше да попречи на плановете му. Нямаше да рискува отново да се качи в хондата, за да я върне в агенцията и да наеме нова кола. Не искаше да го видят, че я кара, нито пък моментът бе удобен да обяснява как е пострадала. Тази вечер щеше да иде пеша до главния път и да хване автобус до града, където щеше да наеме друг автомобил.
Сипа си чаша кафе и влезе в хола, който бе преустроил като свой кабинет. На масата имаше компютър, принтер, факс и телефон. В един ъгъл спретнато бяха подредени пет кашона. На две от стените висяха няколко големи табла за обяви, покрити с вестникарски изрезки.
Глупава работа беше това с преследването, измърмори на себе си Донован. Цяло чудо бе, че сега и двамата не лежаха мъртви в някоя урва. Реакцията на Тайлър го бе изумила. Макар че, като си мислеше за нея сега, не би трябвало. Тя бе уплашена, и то напълно основателно. Следващият проблем на Донован бе очевиден. Ами ако тя изчезнеше отново? Това, че я намери първия път, се дължеше отчасти на упорит труд, отчасти на късмет. Нямаше гаранции, че щастието ще му се усмихне повторно. Ала в момента не можеше да стори нищо, освен да чака и да наблюдава.
Бе установил контакт в регионалното летище, откъдето щяха да му съобщят, в случай че лице с описанието на Лу Ан Тайлър под името Катрин Савидж решеше да напусне района със самолет. Ако нямаше подготвена и друга фалшива самоличност, за Тайлър щеше да е трудно да пътува в скоро време освен под името Катрин Савидж, а така щеше да му остави някаква следа. Ако пък бе решила да отпътува с друго превозно средство, тогава щеше да наблюдава къщата, но все пак не можеше да го нрави по двадесет и четири часа в денонощие. Мярна му се мисълта да поиска подкрепление от редакцията, но твърде много фактори го възпираха. Беше работил сам почти тридесет години и идеята за партньор не го привличаше особено, дори ако от вестника се съгласяха. Не, щеше да се постарае да следи движенията й и да се потруди да устрои още една среща очи в очи. Убеден беше, че може да накара жената да му се довери и да заработи с него. Не вярваше тя да е убила някого. Ала бе почти сигурен, че тя и може би някои от другите победители в лотарията скриват нещо във връзка с печалбата си. Искаше да изясни тази история, без значение докъде щеше да го доведе тя.
Ярък огън гореше в камината на просторната библиотека, издигаща се на височината на два етажа. Покрай трите стени от пода до тавана имаше шкафове от кленово дърво, отрупани с книги. Мебелите оформяха кътове, предразполагащи към интимен разговор, и създаваха уют. Лу Ан седеше на кожено канапе с боси крака, ПОДБИТИ под себе си, наметнала бродирай памучен шал. На масичката до нея имаше чаша чай и чиния с недокосната закуска. Сали Бийчам, облечена в сива униформа с ослепително бяла престилка, тъкмо излизаше с подноса. Чарли затвори високата двойна врата и седна до Лу Ан.