Лотарията [The Winner - bg]

Спокойните лешникови очи, които се взряха в Ригс, го доведоха до заключението, че тази жена е различна. Бе от онези редки създания, отличаващи се с красота, на която изобщо не обръщат внимание. Продължи да я оглежда и не пропусна да забележи, че макар и фигурата й да бе слаба и елегантна, широките й рамене криеха изключителна физическа сила. Когато ръката й стисна неговата, той едва не изохка. Хватката почти не се различаваше от тази на Чарли.

— Надявам се, че сте добре — каза Ригс. — Записах номера на хондата. Канех се да позвъня в полицията, но клетъчният ми телефон се счупи, когато онзи ме блъсна. Тази местност е доста безлюдна. Ако реагираме бързо, ще могат да го пипнат.

Лу Ан го погледна с очи, в които се четеше объркване.

— За какво става дума?

Ригс примигна и отстъпи назад.

— За колата, която ви преследваше.

Лу Ан бързо погледна към Чарли. Ригс я наблюдаваше внимателно, но не забеляза те да си разменят някакви сигнали. Тогава Лу Ан посочи към пикапа на Ригс.

— Видях тази кола и някаква друга да карат лудо зад мен, но не спрях да разпитвам какво става. Не ми влиза в работата.

Ригс остана като занемял за миг, после поясни:

— Надпреварвах се с хондата само защото шофьорът й се опитваше да ви изтика от пътя. Всъщност едва не се озовах на ваше място като жертва на най-впечатляващата катастрофа на седмицата.

— Пак ще ви повторя: съжалявам, но не разбирам за какво говорите. Не мислите ли, че щях да разбера, ако някой се е опитвал да ме изтика от пътя?

— Значи твърдите, че винаги карате с над сто километра в час по планински пътища с опасни завои ей така, заради спорта? — разпалено попита Ригс.

— Не смятам, че стилът ми на шофиране е ваша грижа — сухо отвърна тя. — Но след като сте на собствената ми територия, моя грижа е да ви попитам защо сте тук.

— Той е предприемачът, който ще строи оградата — намеси се Чарли.

Лу Ан внимателно изгледа Ригс.

— Тогава настойчиво ще ви препоръчам да се съсредоточите върху задачата си, вместо да идвате тук с нелепи измислици, че някой ме преследвал.

Лицето на Ригс пламна и той понечи да каже нещо, но се отказа.

— Приятен ден, госпожо — рече, след което се обърна и тръгна към колата си.

Лу Ан не се обърна назад. Мина покрай Чарли, без да го погледне, и бързо влезе в къщата. Известно време Чарли стоя загледан в Ригс и чак тогава затвори вратата.

Когато Ригс се настани зад кормилото, по алеята се зададе друга кола. Караше я по-възрастна жена. Задната седалка бе отрупана с продукти. Жената беше Сали Бийчам, икономка на Лу Ан, която живееше в къщата, и се връщаше от ранното си сутрешно пазаруване. Тя хвърли бегъл поглед към Ригс. Макар чертите му все още да бяха изкривени от гняв, той й кимна и тя отвърна на поздрава му. Както обикновено спря пред страничния гараж и отвори вратата с дистанционно устройство. В гаража имаше врата, която водеше направо в кухнята, а Бийчам бе жена, която мразеше излишните усилия.