Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Тогава клечката изгоря и, преди да запаля друга, той бе изчезнал като змия в каменна стена. Първият ми импулс бе да предупредя Македа и Оливър, но като размислих, че работата е деликатна и че без съмнение шпионинът бе завършил поръчението си за този ден, се отказах. Отидох долу в Гробницата на Царете да помагам на Хигс. Точно тогава Куик дойде на работа дълго преди смяната му, понеже нямаше доверие в професор като ръководител на минни операции. Когато той се появи, Хигс и аз се оттеглихме от този тесен и мръсен тунел. За нещо като раздвижване отделихме около час за каталогизиране на археологическите изследвания на професора, от което душата му ликуваше.
— Ако само бихме могли да отнесем всичко това от Мур — каза той, като направи кръг с ръка, — бихме станали най-прочутите мъже на Европа най-малко за три дни, а освен това и богати.
— Птоломей — отговорих аз. — Ще бъдем щастливи, ако сами се изнесем живи от Мур, да не говорим за тези кости и антични съкровища. — И аз му съобщих какво бях видял преди малко. Пълното му и добродушно лице стана загрижено.
— Ах! — каза той. — Е добре, не го обвинявам. Вероятно щях да направя сам същото, ако имах възможността, а и ако бях с двадесет години по-млад. Не, не го обвинявам, нито пък нея, защото въпреки местните нрави и традиции, те са една великолепна двойка и, докато са живи, нищо не може да ги държи разделени. Ти би ли очаквал например магнит и желязо да не се привлекат? Освен това те се и издават, както хората в такова състояние винаги правят. Археологията има своите опасности, но тя е много пъти по безопасна от преследването на жена, въпреки че то ме вкара в бърлогата на лъвове. Какво ще стане, стари приятелю?
— Не мога да кажа, но мисля, че е много вероятно Оливър да бъде убит и ние да го последваме или при късмет Да бъдем само изхвърлени от Мур. Ех, време е за вечеря. Ако имам възможност, ще им намекна.
И така ние се упътихме към стария храм в голямата пещера, където съхранявахме запасите си, а Оливър бе установил главната си квартира. Тук го намерихме да ни чака и яденето ни бе готово. Когато се нахранихме и масата бе разтребена, запалихме лулите си и след като хвърлихме остатъците на кучето фараон, аз съобщих на Орм за шпионина.
— Е, и какво от това? — каза той и почервеня по своя лек начин. — Тя само ме отведе да видя някакъв античен надпис върху една колона в онова северно крило.
— Тогава тя щеше да направи по-добре, ако отведеше мен, момчето ми — каза Хигс. — На какво приличаше той?
— Не зная — отговори Орм виновно. — Тя не можа да го намери отново.
Последва неловко мълчание, което аз наруших:
— Оливър — казах аз, — не мисля, че би трябвало да спиш повече тук сам. Ти имаш твърде много неприятели.
— Глупости — отговори той, — въпреки че верният Фараон изглеждаше неспокоен миналата нощ и че веднъж се събудих и ми се стори да чувам стъпки на двора отвън. Смятах, че това са духове, в които почти съм започнал да вярвам в това призрачно място. След туй отново заспах.
— По дяволите духовете! — изруга Хигс. — Ако имаше такива неща, аз не можех да не ги видя, когато съм спал с прекалено много мумии. Този проклет Джошуа е вълшебникът, който създава твоите духове. Е хайде, момчето ми — добави той сърдечно, остави ме да лагерувам с теб тази нощ, понеже Куик, е в тунела, а Адамс трябва да спи навън заради военните си ангажименти.
— Дума да не става! — отговори категорично той. — Ти знаеш, че си остро астматичен, за да мигнеш при тази атмосфера, не искам и да слушам за такова нещо.
— Тогава ела и спи с нас в къщата за гости.
— Няма да стане, сержантът има много мръсна задача долу към един часа и обещах да бъда под ръка при повикване. — И той посочи към портативния полеви телефон, който за щастие бяхме донесли от Англия. — Както виждате, няма и трябва да бъда във връзка с работата.
В този момент звънецът издрънка и Орм подскочи към телефона, по който през следните няколко минути даваше бързи и доста неразбираеми за нас указания.
— Ето — каза той, когато бе поставил вече слушалката. — Ако не бях тук, те вероятно щяха да смъкната тавана на тунела и да убият няколко хора. Не, не, не мога да оставя този телефон, освен ако се върна обратно в галерията, за което съм твърде уморен. Обаче вие не се сърдете. С револвер, телефон и Фараон съм достатъчно подсигурен. А сега лека нощ. Вие по-добре се върнете у дома, защото аз трябва да ставам рано и искам да поспя.
На следното утро, около пет часа, Хигс и аз бяхме събудени от някой, който чукаше на вратата ни. Станах и отворих. Влезе Куик, мрачен и изкалян, защото, както мокрите дрехи и изцапаното му лице ни показваха, току-що бе напуснал работата си в галерията.