Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Да ги вземат дяволите! — избухна момичето. — Още в самото начало трябваше да ги застрелям!
Разтърси я горчив плач, но риданията бяха заглушени от свистенето на бързо разпространяващия се огън. Коул я хвана за раменете и я разтърси силно.
— Слушай, Алена! Трябва да изчезваме оттук, преди да е щракнал капанът. Разбираш ли ме?
Тя кимна объркана. Положи ръката му на раменете си, като кашляше и се бореше с недостига на въздух. Но както го подкрепяше, изведнъж го опря на стената.
— Не можете да се разхождате полугол навън.
Тя набързо изтича до леглото си и донесе на Коул дрехите и ботушите му.
Междувременно Коул беше свалил една миниатюра от стената и я беше прибрал, без Алена да усети. След това с нейна помощ той премина на куц крак през помещението и разтвори широко вратата. Гъст, тежък дим ги блъсна откъм стълбището и едва не ги отхвърли назад.
— Хайде да вървим! — Коул хвана момичето за ръката и закуцука, измъчван от болки, към верандата.
— Виж! И отпред са запалили огън! Всичко гори като факла! — извика Алена.
— Тогава ще опитаме през задния вход!
На най-долното стъпало Коул спря за миг. Отсрещната страна на трапезарията беше обхваната от пламъци, а пред входната врата също бушуваше буен огън, който им отрязваше пътя.
Със сподавен вик Алена насочи вниманието на Коул към два крака, които се подаваха в коридора. Тялото на някакъв мъж лежеше сгърчено и полуобърнато върху празния сандък. Коул се наведе за миг и проучи двете прободни рани върху гърба на мъжа. Той бързо провери пулса. Човекът беше мъртъв. Когато обърна трупа по гръб, забеляза златните лампази върху синия плат на панталоните.
— Янки! — извика Алена ядосана. — Това е лейтенант Кокс, същият, който ме наклевети като шпионка!
Преди да умре, офицерът беше успял с едната си ръка да извади пистолета наполовина, другата ръка стискаше парче светъл копринен брокат. Коул бръкна в сандъка, но успя да извади само пачка банкноти.
— Това са парите, които са били откраднати в Ню Орлиънс — побърза да обясни Алена. — Саул и аз открихме сандъка. Беше закопан в гората до трупа и ние го скрихме в обора.
— Е, сега негодниците ще трябва да делят с един по-малко — каза Коул и пусна парите обратно.
— Саул каза, че парите са били закопани от един странно облечен мъж, някаква жена и от лейтенант Кокс — допълни Алена.
Внезапно огънят изрева и опърли лицата им. Те отстъпиха крачка назад. По възможно най-бързия начин двамата се запрепъваха из салона. Зад една врата се намираше помещение, което още не беше изпълнено с дим. Но от него нямаше друг изход, освен закованите прозорци. С един крак от маса Коул разби стъклата и заблъска силно капаците, които за нещастие бяха обковани допълнително с дъски. В този миг яки ръце изкъртиха пантите отвън и капаците се откачиха. Появи се черното лице на Саул. Без много обяснения Коул повдигна Алена и я спусна през отвора на прозореца. Когато и той се накани да я последва, силните ръце на Саул го поеха и изнесоха от обсега на огъня. Стиснал зъби от болка, той с облекчение се отпусна до Алена край стената на обора. Когато усети върху себе си уплашения поглед на Саул, той направи успокоителен жест с ръка:
— Ти видя ли мъжа, дето одеве избяга оттук с коня?
— Не, сър. Аз бях навън, на полето, и не съм виждал никого.
Свита на топка, Алена гледаше втренчено горящата къща. Откъм задната врата трептящите пламъци вече пълзяха към горния етаж, а фасадата беше изцяло погълната от огнената стихия. Сълзите се стичаха по страните на момичето, крехкото й тяло се тресеше от сподавени ридания и накрая тя се отдаде на страданието си. Коул я прегърна и я притисна успокояващо към себе си, но Алена го отблъсна гневно.
— Не ме докосвай, янки! — изпищя тя, обляна в сълзи. — Вие и вашата проклета армия ми отнехте всичко най-скъпо!
Капитанът я остави сама с болката й. Намръщен и безпомощен, той беше принуден да наблюдава как домът й ставаше жертва на пламъците.
— Не смяташ ли, че ще е по-добре да си вървим, преди огънят да е предизвикал нечие любопитство? — настоя меко Коул след известно време.