Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Безочливото предложение накара Шимейн да пламне като божур и бързо да насочи вниманието си към Андрю, който седнал едва достигаше ръба на масата. Тя се изправи, взе едно близко стоящо буренце, обърна го на обратно и като изчака Гейдж да вдигне момчето, го сложи върху стола му.
Щом Андрю се настани върху буренцето, баща му се обърна отново към масата. Когато видя, че проститутката още не си е отишла, той въздъхна раздразнено.
— Това, което наистина искам в момента, Мориса, е да бъда оставен насаме със сина си и с Шимейн. Искрено се надявам, че тази моя молба не е прекалено голяма нито за теб, нито за когото и да било от останалите присъстващи тук.
Отговорът му накара Мориса да се усмихне мрачно.
— Не си особено приветлив човек, нали?
— Не, не съм — призна Гейдж. — Където и да отида днес, постоянно се натъквам на някого от „Гордостта на Лондон“. Досега тези срещи завършваха все със свади, така че, моля те, остави ни на мира преди наистина да съм се ядосал.
— Както кажеш, господарю — намуси се Мориса. — Само се опитвах да ти предложа услугите си… като гледам каква невежа си взел под покрива си. — Мориса тръгна да си ходи, но се спря, загледана в Шимейн. Колко жалко, че заселникът бе успял да измъкне ирландската кучка от лапите на Потс! Искаше й се да убие тая никаквица още тук и сега, но тъй като имаше твърде много свидетели, трябваше да насочи усилията си към по-приемлива форма на тормоз. — Чувам, че онзи малък, грозен мишок, дето идва да ни оглежда на борда на „Гордостта“, бил купил твоята Ани, Шимейн. Той не е женен и подозирам, че няма бебета, за които Ани да се грижи. Ама ми се струва, че не след дълго ще има нужда някой да защити нея от тоя кисел мърморко. Като си помисли човек, една дребна мишка като Самюел Майърс може да бъде по-зла и от голям плъх.
— Свърши ли? — попита рязко Гейдж, който прозря подлия замисъл на проститутката. Наскърбеното изражение на Шимейн красноречиво отразяваше нейната загриженост за приятелката й.
— Това е всичко, господарю. До скоро… може би, докато ти писне от милейди Непорочност. — С това Мориса отметна назад тъмната си грива и се отдалечи бавно, люлеейки още по-подчертано бедра.
Шимейн се наклони напред, за да привлече вниманието на господаря си.
— Господин Торнтън, мислите ли, че наистина има опасност онзи господин Майърс, който е купил Ани, да я малтретира?
Той срещна разтревожения й поглед и отвърна меко:
— Не зная, Шимейн, но ако искаш, мога да разпитам за нрава му някои от хората от града, които го познават по-добре.
— Ще ви бъда много признателна, господин Торнтън. А ние преживяла толкова страдания. Ще ми се най-сетне да бъде доволна от работата и от живота си.
— Ще видя какво мога да направя.
До масата им се приближи сервитьорка, която ги уведоми с отегчен глас:
— Днеска имаме бъргу и сухари. Ако ще поръчвате, поръчвайте.
— Ще поръчаме — каза Гейдж, после посочи към Андрю. — За момчето половин порция.
— Бъргу и сухари? — повтори объркано Шимейн, след като жената отмина. В карцера на „Гордостта на Лондон“ бе опитала някакви корави като камък сухари, но думата бъргу не й говореше нищо.
Гейдж сви рамене.
— „Бъргу“ означава задушено месо със зеленчуци. Тук вместо хляб често ядем сухари… но, предполагам, много по-добри от ония, с които са те мъчили по време на пътуването.
След няколко минути пред тях бяха поставени чиниите със задушеното и панера със сухарите. Шимейн последва примера на Гейдж, който намаза с масло хляба на Андрю, после предпазливо отхапа една хапка. За нейно удивление, сухарът се оказа много вкусен.
Гейдж забеляза как ярко заблестяват очите й, когато е въодушевена, и усмихнат я загледа в очакване, докато тя опитваше задушеното.
— Бива ли го?
Шимейн кимна енергично.
— О, да!
— Бива, тати — съгласи се Андрю с широка усмивка.
Гейдж се взря в момичето с разкаяна усмивка.
— Значи ще ми простиш, задето те доведох тук?
Шимейн се изуми, че един господар може да бъде загрижен за чувствата на слугинята си.
— Няма за какво да ви прощавам, господин Торнтън. Вие не сте отговорен за действията на другите хора. Колкото сте в състояние да накарате слънцето да се приближи или да се отдалечи, толкова можете да диктувате поведението на Мориса или на господин Харпър.
— Най-малкото, предизвиках съдбата, като те доведох в тази таверна. Вече от няколко години моряците имат навика да се събират тук по различни причини.