Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
Подобренията извън замъка също допринесоха за спокойствието на Елиза. Тя вече не се страхуваше при приближаването на нощта. Малките оръдия, които Максим бе докарал от Хамбург и които бяха поставени на специални падащи решетки на крепостната стена пред заключената порта, създаваха у нея чувство за сигурност.
Въпреки това на нея й се струваше, че изтеклите седмици са я изтощили. Безбройните часове, прекарани с Максим в тясното пространство на Хоенщайн, чувствително отслабиха съпротивата й. Неговото топло и сърдечно отношение събуди в нея непознат копнеж. Никога досега не бе имала ни най-малко желание да търси компанията на мъж, а сега чувстваше, че копнее да е близо до Максим. Радваше се на съвместното им съжителство, наслаждаваше се на вниманието му. Докосванията му, които бяха сякаш непреднамерени и случайни, я подтикваха да им отвърне, но тя не намираше кураж за това. От онзи миг, когато го бе видяла гол, мускулестата му фигура се бе запечатала ясно в съзнанието и. Бе го видяла целия и страстно желаеше да го види отново.
Елиза се отдръпна от камината и неспокойно закрачи из стаята, защото и Максим ясно й бе показал, че я желае страстно, но тя го бе отхвърлила, бе потиснала влечението си, а това не й даваше покой.
Гобленът на стената приковаваше като магнит погледа й. Подозираше, че знае накъде извежда тайният вход. Както се бе втренчила в стената, любопитството й нарастваше с всеки миг. Сега, докато Максим спеше, беше най-подходящо да разузнае.
Запали една свещ и се шмугна под гоблена. Предпазливо вдигна резето, което Спенс бе поставил, и отвори скритата в ламперията врата.
Като държеше високо свещта, Елиза влезе в коридора и се промъкна зад стената на камината по стръмни, тесни стълби, за да се изкачи след това внимателно, стъпало по стъпало, нагоре. На една малка площадка откри врата с резе. Повдигна го, вратата се открехна безшумно и като прекоси прага, Елиза дочу бавното, равномерно дишане на Максим. Огънят в камината му бе изгаснал.
Елиза се промъкна на пръсти до леглото с балдахина. Максим спеше обърнат наляво, с гръб към нея. Гърбът му бе обезобразен от голям червен белег.
Затаи дъх, защото той се раздвижи насън и се обърна по гръб. Тя плъзна поглед по окосмените му гърди, по тясната му талия и плоския корем. Елиза възбудено се наведе напред.
Внезапно пръстите му обвиха ръката й. Дъхът й секна, когато той я привлече в леглото. Максим се изтърколи на една страна, като здраво обви талията й с едната си ръка. Омагьосана, Елиза го гледаше с широко отворени очи. На светлината от огъня изпъкваха закръглените мускули на раменете му, красивото му тяло чак до хълбоците.
— Е? Къде е ведрото с ледена вода? — Гласът му бе дълбок и насмешлив. — Какво има, момиче? Не носиш ли нещо, с което да ме накажеш?
— Пусни ме! — задъхваше се Елиза, опряла ръка на гърдите му, за да се изплъзне от здравата му хватка.
— Не още — пошепна Максим и постави лявата си ръка под главата й. След това се поизправи, а сянката му я покри. Той наклони глава към нея. Бавно, много бавно Максим покри устните й с леки целувки и разпали страстта й. Нежността му стопи съпротивата й. Постепенно устните му се отвориха и се впиха в устата й, замаяха я и тя започна да отвръща на желанието му. Страстта му нарастваше. Елиза сподавено простена, когато устните му преминаха по стройната й шия. Под опипващите му ръце, халатът й се разтвори и дъхът и замря, когато усети, че устата му милва разголените й гърди.
Една главня изпращя, разпръсна искри и шумът върна Елиза към действителността. Тя отвори очи, избута с един тласък Максим от себе си, изкатери се през него и скочи от леглото, без да съобрази, че се показва съвсем гола, защото халатът й остана на леглото. Бързо изтича навън и затръшна вратата зад себе си, С горяща свещ в ръка тя тичаше така бързо по стълбите надолу, че пламъкът едва не угасна. Блъсна се в ниската врата, заключи я и дръпна настрана гоблена. След като остави свещта, тя коленичи пред камината, тресеше се и трепереше цялата.
Дъхът й секна, когато чу леко драскане по тайната врата и в същия момент дочу приглушен глас:
— Елиза! Отвори!
Тя се шмугна отново зад гоблена и притисна чело до вратата.
— Моля те, Максим, върви си!
— Желая те — макар че шепнеше, гласът му отекваше в ушите й като вик. — Искам те.
По челото й изби пот. Тя закри устата си с треперещи ръце.
— Върви се сега, Максим. Остави ме. Забрави, че дойдох.
Краткият му, отчаян смях издаде колко е объркан.
— Да забравя? Да забравя, че сърцето ми бие учестено? Че ръката ми не престава да трепери? Не, не мога да потисна желанието си? Друга жена ли трябва да си потърся, за да задоволя изпепеляващата ме страст?