Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— Господарю, не искам да ми се гневите, но според мен трябва незабавно да се погрижите за друг наследник.
Той я зяпна уплашен и смутен.
— С други думи, предупреждаваш ме, че и тя няма да оцелее?
— Не е чак толкова зле. Има голяма надежда да се справи с критичния период. Може дори да се събуди и дарбата й на телепат. Но не бива да разчитате само на нея като своя наследница. Вероятно е да остане жива и след първото си раждане, както е било с Алисиана. Вече установих, че нейният ларан почти сигурно е свързан с пола. С малко дарби е така. При момчетата е рецесивен — Донал има способността да разгадава въздушните течения и налягане, да предусеща бурите и дори донякъде да контролира електрическите им заряди, но не може съзнателно да предизвиква мълнии. Само че при жените тази дарба е доминантна черта. Предполагам, че ако роди син, Дорилис няма да умре. Не ми се вярва да оцелее, ако зачене дъщеря, надарена с такъв ларан още в майчината утроба. И Донал трябва да знае, че е безопасно бъдещата му съпруга да ражда само синове, освен ако иска да я види поразена още от първата им неродена дъщеря.
Господарят на Алдаран като че не искаше да стигне веднага до скрития в думите й смисъл. И все пак накрая промълви, посивял от мъка:
— Нима ми казваш, че Дорилис е погубила Алисиана?
— Мислех, че знаете! Това е основната причина да изключат дарбата на рода Рокрейвън от размножителната програма. Някои от дъщерите, без да са имали този ларан в пълната му сила, са го предавали непокътнат на своите дъщери. И с Алисиана сигурно е било така. А мощта му у Дорилис е невероятна… Спомняте ли си по време на раждането й да е имало гръмотевична буря?
Дъхът сякаш заседна в гърлото на Михаил. Спомни си стенанието на Алисиана: „Тя ме мрази! Не иска да се роди!“
„Дорилис е убила майка си! Погубила е моята любима!…“
Отчаяно се пребори с яростта, напомни си да бъде справедлив.
— Та тя беше новородено! Как можеш да я обвиняваш?
— Да я обвинявам ли? Споменах ли нещо за вина? Емоциите на бебетата са необуздани. А раждането за тях е неописуем ужас. Нима не знаехте, господарю?
— Знам, естествено! Присъствах при всяко раждане на децата си, но поне другите успявах да успокоя мъничко.
— Само че Дорилис е била прекалено силна — напомни Рената. — В уплахата си е ударила… и Алисиана е умряла. Момичето дори не подозира и се надявам никога да не проумее точно какво е станало. Все пак вече виждате защо не бива да разчитате непременно тя да ви наследи, за да предаде кръвната ви линия на следващите поколения. Всъщност за нея ще е по-безопасно никога да не се омъжи, макар че щом стане по-зряла, ще я науча как да зачева само синове.
— Ех, защо никой не бе научил и Алисиана на това! — горчиво възкликна Михаил. — Не знаех, че някому във Владенията са известни и такива похвати.
— Не са всеизвестни — потвърди Рената. — Само че онези, които отглеждат изкуствено момичета за забавления, си служат добре с тези знания, за да създават само женски същества. Можете и сам да се досетите защо остават скрити от господарите на Владения — те жадуват за синове и ще нарушат установеното от природата равновесие. Ще се раждат твърде малко момичета. Но когато сме изправени пред толкова страшен ларан, намесата ми изглежда напълно оправдана. Ще науча Дорилис на това, също и Донал, стига той да пожелае.
Възрастният мъж сведе глава.
— Какво ще правя сега? Тя е единственото ми дете!
— Господарю — започна жената внимателно, — моля ви да ми позволите, ако реша, че е необходимо, да потисна безвъзвратно пси-центровете в мозъка й, за да премахна тази дарба. Това може да се окаже неизбежно, за да спасим живота й… или разсъдъка й.
Той се вторачи ужасен в нея.
— Нима искаш да погубиш ума й?
— Не. Само да я лиша от ларан.
— Чудовищно! Отказвам веднъж завинаги!
— Господарю… — промълви Рената, лицето й се изопна от напрежение. — Кълна ви се, че ако тя беше мое дете, щях да помоля за същото. Знаете ли, че тя е убила три пъти досега?
— Три пъти? Три? Да, Алисиана… И племенника ми Дарън… Но тогава имаше право, той се опита да я изнасили!
Рената кимна.
— И преди това е била сгодена веднъж, нали? И момчето е умряло…
— Научих, че било нещастен случай.
— Може и така да се каже. Дорилис още е нямала шест години. Помни само, че той й счупил куклата. Издигнала е истинска преграда в паметта си за останалото. И когато я принудих да си спомни, разплака се толкова жално, че би разтопила сърцето и на самия Зандру! Досега е поразявала само от страх. Не ми се вярва, че би убила дори братовчед си, който е искал да я изнасили, но тя изобщо не владее дарбата си. Не може да зашемети или да осакати, а само да убива. Не знам има ли на света човек, който би я научил да контролира такъв ларан. А аз не бих искала да носи ново бреме на угризения, ако неволно погуби още някого. — Рената се поколеба и добави: — Всеизвестно е, че властта и силата покваряват. А Дорилис вече знае, че никой не смее да й се опълчи. Тя е своенравна и надменна. И може би й харесва, че хората се боят от нея. Момиче на прага на девичеството си има предостатъчно тревоги — не харесва лицето или тялото си, дори цвета на косата си. Такива хлапета си въобразяват, че хората се отнасят с неприязън към тях, защото още не могат да осъзнаят, да избистрят мъчещото ги вътрешно напрежение. И ако Дорилис започне да се утешава с мисълта за могъществото си… поне аз наистина бих се страхувала от нея!