Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
„Май ще трябва да държа ръцете си в джобовете, а езика си — зад зъбите“ — помисли си той, ала не беше никак сигурен дали това щеше да има някакъв ефект.
ДВЕ
На около три километра от шосе № 5 камионът на Кълъм (модел „Форд“ Ф-150) зави вдясно и изостави Димити Роуд. Завоят бе отбелязан с два знака, закачени на ръждясал стълб. Горният гласеше: РОКЕТ РОУД, а долният бе целият покрит с ръжда и от малкото, което се четеше, се разбираше, че обещава „Бунгала на езерния бряг“. Рокет Роуд представляваше обикновен черен път, лъкатушещ между дърветата, и Еди гледаше да спазва по-голяма дистанция от камиона на Кълъм заради облаците прахоляк, които вдигаше таратайката. Техният „коламобил“ също беше „Форд“, ала някакъв незнаен модел с две врати, който Еди никога не би разпознал, без да погледне към хрома на задната броня или в книжката с инструкциите. Усещането да кара отново кола обаче се доближаваше до религиозен екстаз — нищо не можеше да се сравни с това да имаш не една, а неколостотин конски сили под себе си, готови да се изстрелят напред при най-лекото движение на десния ти крак. Да не говорим и че беше адски приятно да чуват как воят на сирените зад гърба им заглъхва. Сенките на надвисналите дървета ги погълнаха. Ароматът на ела и борова смола беше едновременно сладостен и остър.
— Прекрасна природа — каза Стрелеца. — Човек може да си почине добре тук — гласеше неговият коментар.
Камионът на Кълъм започна да минава покрай множество алеи, които се отклоняваха от пътя. Всяка от тях имаше някакъв номер, а под него неизменно пишеше: „Собственост на Джафърдс за отдаване под наем“. Еди си помисли дали да не изтъкне на Роланд, че познаваха един Джафърдс от Кала, и то много добре, ала после се отказа. Така само щеше да подчертае очевидното.
Минаха покрай 15, 16 и 17. Кълъм спря за малко пред номер 18, ала след кратък размисъл им махна с ръка през прозореца на кабината и отново потегли напред. Еди бе готов да продължи още преди това, защото знаеше със стопроцентова сигурност, че бунгало № 18 не е това, което им трябва.
Кълъм сви в следващата алея. Еди последва камиона и почувства как гумите на седана зашептяха по дебелия килим от нападали борови иглички. Сините отблясъци отново се мернаха между дърветата, ала когато най-накрая достигнаха до бунгало № 19 и пред погледа им се откри водната ивица, Еди видя, че за разлика от езерото Кийуейдин това имаше естествен произход и бе не по-голямо от футболно игрище. Самото бунгало приличаше на двустайна барака. Имаше оградена с мрежа против комари веранда с изложение към водата, където се виждаха два разръфани, ала удобни на вид люлеещи се стола. От покрива стърчеше тънък комин. Нямаше гараж; не се виждаше и никаква кола, паркирана пред хижата. Еди си помисли, че ако хвърли едно око на терена, сигурно лесно би открил някакви следи от гуми, ала после си даде сметка, че наслоилият се прах и борови иглички доста ще го затруднят.
Кълъм загаси двигателя на камиона и младият мъж веднага последва примера му. Сега единствените звуци наоколо бяха плискането на водата в крайбрежните скали, шумоленето на разлюлените от бриза клонки и нежното чуруликане на птиците. Когато Еди погледна надясно, видя, че Стрелеца си седи спокойно и съзерцава природата, скръстил смъртоносните си ръце с дълги пръсти пред гърдите си.
— Как ти се струва това място? — попита младият мъж.
— Спокойно. — Думата бе произнесена по маниера на жители те на Кала: „спокоо-оойно“.
— Има ли нещо тук?
— Да, така мисля.
— Опасност?
— Право казваш.
— Къде точно?
— Тук до мен.
Младият стрелец го изгледа намръщено.
— Да, Еди. Това си ти. Ти искаш да го убиеш, нали?
Само след миг съпругът на Сузана призна пред себе си, че беше точно така. Тази черта на характера му, която Роланд току-що бе отбелязал, толкова простичка, колкото и свирепа, понякога го караше да се чувства неспокоен, ала той не можеше да я отрече. А и кой в крайна сметка я бе извадил на бял свят и я беше наточил като бръснач?
Стрелеца кимна.
— Преди много време, след доста години, през които се скитах из пустинята съвсем сам като някой отшелник, при мен дойде един хленчещ и самовглъбен млад мъж, чиято единствена амбиция беше да продължи да взима дрогата си, благодарение на която сумтеше и се чувстваше сънлив. Той беше един егоистичен, нахакан, креслив позьор, който едва ли притежаваше и едно хубаво качество…
— Ама беше хубав, нали? — усмихна се Еди. — Не забравяй това! Котаракът беше истинска секс машина. Роланд го изгледа напълно сериозно.
— Както аз се въздържах да не те убия тогава, Еди от Ню Йорк, така и ти можеш да се въздържиш да не убиеш Калвин Тауър сега. — След което отвори вратата от своята страна и излезе от колата.